— Да чета ли, Робърт?
— Ти имаш остър ум, Нокът на сребърния ястреб, но не е обучен. Бил си възпитан по обичая на своя народ да бъдещ добър и истински оросин. Сега трябва да се образоваш в нещата по широкия свят.
— Все още не разбирам, Робърт.
Робърт му махна с ръка да стане и след като младежът се изправи, му каза:
— Сега си иди и лягай да спиш. С времето ще разбереш. Долавям в теб потенциал за величие, Нокът. Може и да греша, но ако не успееш да развиеш този потенциал, няма да е поради липса на усилие.
Нокът не знаеше какво да отвърне, така че само кимна, обърна се и излезе. Спря обаче пред вратата на Робърт и си помисли: „Потенциал за какво?“.
Нокът зачака, стиснал меча в готовност. Магнус стоеше малко встрани и наблюдаваше. Момчето вече беше подгизнало от пот, имаше и няколко червени отока по раменете и по гърба от ударите, които бе понесло.
Кендрик — стоеше пред Нокът с дървен учебен меч в ръка — го подкани да атакува. Позволил беше Нокът да използва истинско оръжие с твърдението, че ако младежът успее да го пореже, ще е заслужил да загуби малко кръв, и досега доказваше способността си да избягва всякакъв допир на стоманата. Но Нокът беше бърз и се учеше бързо, и все повече се доближаваше до възможността да порази Кендрик.
Магнус не беше казал нищо по време на тренировката, но наблюдаваше внимателно всяко движение.
Нокът атакува, като този път задържа оръжието си назад, все едно се готви за посичане надолу. Изведнъж се завъртя от дясната страна на Кендрик — страната на меча му — и посече надолу и странично с острието, коварен замах към незащитената лява страна на Кендрик. Кендрик усети хода чак в последния миг и едва успя да изнесе меча си за блокада, но Нокът изведнъж се извърна и посече косо към дясната страна на Кендрик, останала вече незащитена, след като се бе изпънал твърде много за блокадата.
Плоското на меча му плесна ханджията по гърба и Кендрик изпъшка от болка и извика:
— Спри!
Нокът отпусна меча. Гърдите му се занадигаха бързо, мъчеше се да си поеме дъх. Ханджията го изгледа озадачено.
— Кой те научи на този номер, момче?
— Никой, господине. Просто… Току-що си го помислих. Ханджията се потърка по гърба.
— Хитър ход, извън въображението на повечето майстори на меча, да не говорим за умението им. А на теб току-що ти е хрумнал, така ли?
Нокът не знаеше какво да отвърне. Не беше сигурен хвалба ли беше, или не. Вече владееше ролдемски почти съвършено, но някои нюанси и изрази още му се губеха.
Кендрик му подаде тренировъчния си меч и каза:
— За днес приключихме. Сега ги прибери и виж каква работа има за теб Лео в кухнята.
Нокът отри чело с ръкава на туниката си, после забърза към кухнята. Когато се отдалечи достатъчно, Магнус каза:
— Е, какво мислиш?
— Като котка е — отвърна Кендрик. — Готов бях да заложа торба злато, че няма да може да ме докосне поне след още два урока. Отначало можех да си го пердаша, когато си поискам. После започна да предвижда ударите ми. Първо защита — инстинктивно разбира, че преди победата е оцеляването. И е умен при това, не само бърз.
— Колко добър може да стане?
Кендрик сви рамене.
— Ако ти трябва касапин, мога да го подготвя за щурмуване на стена за един месец. Ако искаш да го направиш майстор на меча, ще му трябват по-добри учители от мен.
— И къде мога да намеря такива?
— Остави ми го за година и ще е готов за Двора на майсторите в Ролдем. Една-две години там и ще стане един от най-добрите, които съм виждал.
— Толкова добър?
— Даже повече. Може да стане най-добрият, ако междувременно нещо не го съсипе.
Магнус се подпря на тежката си обкована с желязо тояга и се загледа натам, където Нокът се виждаше все още допреди малко, все едно задържаше в ума си образа на уморения младеж, плувнал в пот, с влажната полепнала по главата му коса, забързан към кухнята.
— Какво да го съсипе?
— Пиене. Опиати. Комар. Жени. Обичайното. — Кендрик го погледна малко накриво. — Или каквито там коварства и интриги е заложил баща ти на пътя му.
— Баща ми е оставил съдбата на момчето в ръцете на Робърт. Нокът не е част от плановете ни… все още, но баща ми чу доклада на Робърт за него и го смята за добра, непредвидена възможност.
— Непредвидена за кого? О, стига вече! Трябва да се окъпя. Този момък ме умори повече, отколкото очаквах.
— Ако Робърт и Паско не го бяха намерили, Нокът щеше да е мъртъв с останалите от племето му. Преценката на Робърт е, че всяка минута от онзи момент е заето време. Момчето е получило втори шанс.