— Значи трябва да побързаме — каза Нокът. — Сигурно са вече на цяла миля пред нас.
Калеб го изгледа за миг с любопитство и каза:
— Да тръгваме тогава.
Наложи се да изчакат няколко минути, докато им докарат фургона от задния двор. Момчето беше изтъркало конете и Калеб му даде една медна монета за допълнителната работа.
После подкара конете в бърз ход, което ги накара да запръхтят недоволно.
— Ако си прав, ще догоним търговците й охраната им точно когато стигнат до клисурата. — Погледна Нокът и видя, че лицето на младежа се е стегнало решително. — Защо толкова гориш от желание да се намесиш, млади приятелю?
Лицето на Нокът помръкна.
— Не одобрявам убийството.
Калеб кимна мълчаливо. След малко подхвърли:
— Като си решил да се държиш геройски, няма да е зле да се въоръжиш.
Нокът кимна, обърна се и издърпа меча си от фургона. Не виждаше смисъл да го носи до този момент.
Калеб продължи да кара мълчаливо, после попита:
— Как са въоръжени наемниците? Нокът отвърна без колебание:
— По-високият, спокойният, носеше дълъг меч на дясното бедро — бие се с лявата ръка. Имаше и дълга кама на лявото и зърнах дръжката на нож за мятане, стърчеше от десния му ботуш. По-нервният носеше къс меч на лявото бедро и две ками от дясната страна. Плюс няколко ножа в черния елек без ръкави и друг малък нож в лентата за попиване на потта в широката му шапка, откъм страната с перото от черна врана.
Калеб се засмя, още по-рядко явление от усмивката му.
— Последното съм го пропуснал.
— Леко издуваше шапката.
— Добре си усвоил уроците на Кендрик. Пропуснал си само ножа зад токата на колана на нервния. Аз го забелязах само защото през цялото време се стараеше да седи изправен и в един момент пъхна палеца си зад нея, сякаш да го намести, за да не го пореже.
— Лошо място за държане на нож според мен.
— Ако е направено добре, много си е добро мястото всъщност. Направиш ли го лошо… — Калеб сви рамене.
Караха бързо. След като превалиха поредния хълм, Калеб рече:
— Там.
Отсреща пътят се изкачваше наляво и след това се спускаше надясно. Градът вече се виждаше: без усилие щяха да стигнат преди залез-слънце, ако нещата бяха продължили по план.
— Виждам ги — каза Нокът.
Калеб плесна с юздите и подкара конете в лек бяг.
— Ще стигнат клисурата по-скоро, отколкото мислех! Фургонът набра скорост и Нокът се хвана с две ръце за капрата, за да не изхвърчи от друсането. Този фургон беше направен за мъкнене на тежък товар, не за удобство на возещите се.
Трополенето на летящия надолу по пътя фургон би трябвало да стресне наемниците, но когато Нокът и Калеб се приближиха, четиримата вече се бяха сдърпали, двамата търговци се караха с двамата си охранници. Наемникът, за когото Нокът мислеше като за Нервния, извади меча си точно когато приятелят му се обърна и видя приближаващия се фургон. Ревна нещо и другият се обърна да види какъв е проблемът.
Двамата търговци дръпнаха юздите и понечиха да се отдръпнат, но в този миг Нервният замахна с меча си към по-близкия до него и го перна по лявото рамо. Мъжът изрева и падна от коня си.
Калеб подкара препускащите вече в галоп коне вляво от тримата останали на седлата мъже. Търговецът, който беше паднал, изпълзя настрани като рак и заотстъпва от двамата конници. Другият търговец вече препускаше по пътя, размахал ръце все едно се опитваше да литне.
Нокът се изправи и скочи от забързания фургон, събори Нервния от коня и мечът изхвърча от ръката му. Калеб правеше всичко възможно да задържи фургона да не се обърне. Другият наемник набързо прецени положението и препусна нагоре по пътя, натам, откъдето бяха дошли.
Нокът падна върху Нервния на земята и той изпищя. Нокът бързо отскочи и стисна меча, в очакване другият да стане.
Но мъжът остана да лежи на земята, стиснал се с две ръце за корема. Кръв бликна между пръстите му и той вдигна очи към Нокът.
— Ти ме уби бе!
Без да пуска меча, Нокът коленичи до него.
— Ножът зад катарамата ли?
— Че какво друго? — изръмжа раненият. — Не виждаш ли, че ми тече кръв като на разпрана свиня.
Калеб вече беше спрял фургона и скочи на земята. Нокът свали ръцете на наемника от раната и разкопча колана. Издърпа ножа, три пръста дълго парче остра стомана с къса дръжка и предпазител; беше направен да се измъква лесно от токата и да се държи между средния и безимения пръст, а дръжката да легне в дланта. Наистина опасно оръжие за мушкане.