Калеб скръсти ръце.
— Виж ти, ставаш вещ познавач на човешката природа. Робърт го прави това на човек, ако разполага с достатъчно време. Една от дарбите му. Това, което ми липсва — продължи той тихо, — е магията. Брат ми не е единственият практикуващ магия в семейството ми; по-скоро аз съм единственият, който не притежава тази дарба. Отраснах на един остров, където бях буквално единственият такъв.
— Значи Робърт и брат ти са магьосници? — тихо възкликна Нокът.
— Ти не знаеше ли?
— Не съм ги виждал да правят магии, макар че… — Замълча. — Уроците, които ми преподава брат ти, са все за използването на ума, повече… — Помъчи се да намери точната дума. — По — … странни от уроците по логика, които ми дава Робърт. Магнус ми показва как да правя разни неща… — Почука се по челото. — Тук, вътре. Неща, които не съм си представял, че са възможни. Но аз нямам талант за магия.
— Знаеш ли го със сигурност? — подхвърли Калеб, наглед небрежно.
— Сред моя народ се срещат малцина от така наречените… шамани, жреци магьосници. Всяко бебе се подлага на изпитание и онези, които имат талант, напускат селата си като деца, за да се учат за шамани. Сред моя народ има само шепа такива и те… — Изведнъж се намръщи и добави тихо: — Все едно. Всички са мъртви. — Примига. — Отдавна не се бях чувствал така.
Калеб кимна и каза:
— Никога не си отива съвсем. Но ще откриеш в живота други неща. — Продължи по-ведро: — Имах предвид, че макар отдавна да съм се съвзел от въображаемите си недостатъци от раждането и възпитанието си, едно нещо, в което наистина никога не съм бил добър, е разбирането на жените. И също като теб бях „външен“, когато за първи път дойдох в тази част на света, без нужното възпитание, с което да продължа. — Отпи от халбата и добави: — Макар че ученето често е доста приятно.
Нокът се ухили.
— Да, прав си. Лела е наистина… Калеб довърши вместо него:
— Чудесна, да.
— Но как да…
— Какво?
Нокът се опита да подреди мислите си. След дълго мълчание, в което само седяха и се гледаха, и чуваха шумните разговори и подвиквания на носачите и коларите, най-сетне се наведе над масата и промълви:
— Сред оросините родителите ни избират кой с кого да се събере. Аз нямам родители, а не знам за родителите на Лела…
Калеб го прекъсна.
— За женитба ли мислиш?
Нокът примигна, сякаш се изненада, че въпросът се поставя точно така, но накрая кимна и каза:
— Не знам какво да правя.
— Поговори с Робърт. Нокът кимна.
— Но трябва да те предупредя — продължи Калеб. — Не мисля, че ще стане, дори Лела да го желае, а не смятам, че го иска.
— Но тя ме обича! — отвърна Нокът достатъчно високо, за да накара двама носачи да се обърнат и да го изгледат. След смях и едно грубо подмятане отново се върнаха към разговора си.
— Както казах, не съм специалист по жените, Нокът. Но трябва да знаеш следното. Не си първият момък, който е топлил леглото на Лела.
— Знам — отвърна Нокът.
Калеб свъси вежди, сякаш премисляше думите си. След малко заговори:
— Онова, което става между един мъж и една жена, си е тяхна работа. Но ще ти кажа следното. Познаваш мъже, които са били в прегръдките на Лела.
Нокът примига, все едно че не беше си го и помислял.
— Гибс ли?
Калеб кимна.
— Ларс?
Ново кимване.
— Но Ларс е с Меги — каза Нокът.
— Сега. Но се разделят често. Меги не се връзва много с представата за лятно празненство. Има си качества, но е доста трудна.
— Но това не е редно — каза Нокът.
— Нокът, не е въпросът дали е редно, или нередно. Просто е така. При вашето племе мъжът или жената са ти избрани и можеш да изкараш цял живот, без да познаеш друга жена, но тук… — Въздъхна. — Тук е друго.
Нокът изглеждаше отчаян.
— Трябва да знаеш, че и аз съм бил с Лела — каза Калеб. Младежът го погледна стъписано.
— Ти!?
— Миналото лято, в деня, в който Паско и Робърт те намериха, с нея пихме много ейл и накрая прекарахме нощта заедно. Същото беше направила и с няколко по-чаровни млади пътници.
Светът около Нокът се разпадаше.
— Тя да не е… как беше думата.
— Коя дума?
— Жена, която ляга с мъже за пари.
— Курва — уточни Калеб. — Не, млади ми приятелю, не е. Но е здраво момиче, което харесва мъжете, и е от страна, където хората не му мислят много дали да си легнат заедно и да се позабавляват.
Нокът усети празнина в стомаха си.
— Не е редно — промълви той.
— Иди да си измиеш ръцете — подкани го Калеб и махна с ръка към вратата за кухнята. — Храната всеки момент ще дойде. Просто запомни, че в повечето неща редното или нередното зависи от страната, откъм която си в момента. Хората на моя баща биха сметнали, че други да ти избират спътника в живота е… ами, варварство. — Лицето на Нокът взе да помръква и Калеб добави: — Не исках да те обидя, само изтъквах, че нещата изглеждат, както изглеждат, защото така са те учили от дете. А останалата част от света е безкрайно по-различна от всичко, което може да си представи едно дете. Хайде, иди се измий.