Лео и Марта приготвиха скромна вечеря за четиримата; след това Лео занесе храна в гостилницата за другите. Ядоха общо взето в мълчание, само Лео и Марта го подпитваха от време на време какво е видял в града. По средата на яденето разговорът заглъхна в неловко мълчание.
След като почистиха кухнята и направиха приготовленията за закуската, всички се прибраха и Нокът остана сам. Осмели се да надникне в гостилницата. Робърт, Калеб, Паско и Магнус си говореха нещо. Робърт вдигна глава и като го видя до вратата, му каза:
— Лека нощ, Нокът.
Нокът затвори вратата и остана за миг отвън. Не знаеше какво да прави. Нямаше си своя стая, в която да се прибере, след като беше оставил плевника заради стаята на Лела. Помисли малко и реши, че след като Лела си е отишла, спокойно може да използва нейната стая.
Качи се по задното стълбище и отвори вратата. Стаята беше празна. Простичката ракла зееше отворена, леглото беше оправено, но не беше останало нищо от личните вещи на Лела. Нямаше я четката й за коса на малката маса, както и кутийките, в които държеше малкото си неща, с които се беше сдобила през годините.
Нокът се отпусна тежко върху сламеника, рамката от дърво и въжета изскърца. Остана да лежи замислен. Какво щеше да стане с него? Натъкнал се беше на някои прозрения, но разбираше, че има много по-сложни неща, отколкото си беше представял. Робърт очевидно беше обвързан с хора много по-важни от Кендрик. Калеб мимоходом бе споменал за баща си, но Нокът нямаше представа нито за името му, нито каква е неговата роля и дял в тези неща.
Разговорите долу като че ли бяха много по-напрегнати, отколкото щяха да са, ако просто си разправяха слухове около предстоящата война или обмисляха защитата на чифлика.
Не, тук се криеше нещо много повече. А той все още не го схващаше и неразбирането на пълната картина го объркваше.
Толкова беше потънал в мисли, че не чу вратата да се отваря. Меги влезе, усмихна му се и прошепна:
— Помислих си, че може да си тук.
И тъкмо да я попита какво иска, видя, че тя развързва връзките на роклята си. Дрехата се смъкна на пода, Меги се приближи и седна до него.
— Дръпни се — сопна му се, все едно че загрява много бавно, и щом той се отдръпна, се пъхна под одеялото.
Той стана и я загледа онемял от изумление, а тя каза:
— Студено е, не мислиш ли? — И след като той продължи да я гледа, без да каже и дума, добави: — Какво си зяпнал такъв? Пъхай се тук!
Той преодоля мигновеното си объркване и се вмъкна при нея. Тя обаче го бутна от леглото и Нокът тупна на пода.
— Какво има пък сега? Меги се изкикоти.
— Кой си ляга с дрехите, глупчо!
Той бързо се съблече и се пъхна в леглото до нея. Тя го прегърна и му прошепна:
— Явно Лела не те е научила много добре. Ще трябва да направим нещо по въпроса.
После го целуна и всички грижи за онова, което ставаше в гостилницата, бързо бяха забравени.
Глава 8
Магия
Нокът се сепна и отвори очи.
Сърцето му заби лудо, щом чу стъпките по стълбите, и за миг той се обърка. Меги до него се размърда, той я погледна и се обърка още повече. Колко лесно се беше оказало да остави Лела да се превърне в смътен спомен, докато е в прегръдките на Меги.
Вратата се отвори и на прага застана Магнус. Носеше шапката си с широката периферия и държеше тоягата си, през рамото му бе преметнат широкият черен колан на кожената му торба.
Меги се размърда и отвори очи, ококори се, щом видя магьосника, и придърпа одеялото до брадичката си.
Магнус не й обърна внимание.
— Нокът. Обличай се и си събери нещата. Тръгваме веднага.
— Какво?
Но вратата вече се бе затръшнала зад гърба на магьосника.
Нокът се измъкна от леглото, още замаян от съня, и се огледа. Нямаше много лични вещи. Имаше две чисти туники и още едни панталони, ботушите до леглото и малка кесийка с няколко монети, които бе спечелил за допълнително обслужване на гости. Дори мечът и камата, които използваше, не бяха негови, а на Калеб.
Погледна Меги. Тя му се усмихна свенливо. Той не знаеше какво да й каже, затова само промълви:
— Трябва да тръгвам.
Тя кимна. Нокът се облече, събра жалкия си багаж и забърза към гостилницата. Там го чакаха Магнус и Робърт. Робърт заговори:
— Нокът, заминаваш с Магнус. Ще правиш каквото ти нареди. Ще се видим пак, но няма да е скоро.
— Къде отиваме? — попита Нокът, вече се отърсваше и от последните следи от съня.
— Всичко ще ти се обясни, след като пристигнеш. — Държането на Робърт изключваше повече въпроси.