Нокът кимна разбиращо.
— Ти си млад. Много жени ще има в живота ти, ако ги искаш. Но обстоятелствата може да те поставят в такова положение, че да се наложи бързо да отсяваш истината: дали е просто похотлива страст, или по-дълбока любов.
— И двете жени, с които си бил, са добри жени общо взето — продължи Магнус. — Най-малкото не са имали зли намерения към теб. Те те обичаха по свой начин, както и ти тях. Но аз също така помня какво е да бъде човек на твоята възраст, да зяпнеш в две зелени очи и да те пометат толкова силни чувства… Мислиш си, че сърцето ти Ще спре. И същите тези чувства се повтарят също толкова силно само след няколко дни, когато зяпнеш в две кафяви очи.
— Такова е сърцето на младия мъж, Нокът. — Магнус въздъхна. — Трябва да бъде опитомено и обуздано, като буйно жребче. Трябва да бъде накарано да следва ума, защото ще се научиш, че любовта е трудно нещо.
— Не знам дали отговори на въпроса ми.
— Не знам дали си разбрал за какво точно питаш. — Магнус вдигна пръта си, намота кордата и отново заметна към вълните. — Ще поговорим повече за това, скоро. А скоро ще има и други, които ще можеш да поразпиташ за тези неща. Други, които ще са по-способни от мен да вземат отношение към проблемите ти.
— Благодаря ти, Магнус.
— Няма за какво, приятелю. Ще имаш много повече въпроси към мен, преди да изтече времето ни на този остров.
— Колко дълго ще се задържим тук?
— Толкова, колкото се окаже нужно.
— Колкото се окаже нужно за какво?
— За онова, което искаме да постигнем — отвърна Магнус. Нокът понечи да зададе нов въпрос, но набързо премисли.
Следобедът напредваше и по някое време Нокът почувства, че е огладнял.
— Дали изобщо ще хванем нещо за вечеря тук?
— Огладня ли?
— Да.
— Знаеш ли да готвиш риба?
Нокът вече беше приготвял рибни блюда с Лео.
— Знам, но ти имаш само едно котле и шиш за печене. Е, ще мога да сготвя яхния…
— Не — каза Магнус. — Мислех си за нещо малко по-изискано. Вече повече от месец ядем само супи и печено. Дай днес да си направим една хубава вечеря.
— Но как да приготвя такова ядене?
— Не се притеснявай — отвърна Магнус. — Първо трябва да намерим нещо подходящо за главното блюдо.
Затвори очи и след миг ги отвори отново. На Нокът му се стори, че видя смътно сияние над двамата. Магнус протегна ръка към водата, с дланта нагоре, и бавно я вдигна. От морето се появи риба, някъде около четири стъпки дълга. Магнус махна с ръка и рибата се понесе във въздуха и падна в краката на Нокът. Запляска и заподскача по пясъка. — Внимавай, че тези перки могат да те порежат лошо, ако я стиснеш много здраво. Нокът го погледна.
— До колибата ли трябва да я занеса?
— А как иначе ще стигне дотам? — попита чародеят. Нокът посегна да хване мятащата се по пясъка риба. Беше хлъзгава и тежка.
— Има ли нещо, с което да мога да я ударя, да я зашеметя? — попита той след няколко отчаяни опита да я хване.
— О! — каза Магнус. Врътна ръка и рибата притихна. — Още е жива, така че ще е прясна, когато започнеш да я филираш. Нарича се тон. Можеш да я запечеш леко с подправки. Леко задушен ориз и сварени зеленчуци ще са чудесна гарнитура. И малко студено бяло вино — най-добре сухо от Рейвънсбърг.
Нокът надигна огромната риба и погледна към стръмната пътека.
— Друго има ли?
— Ако измисля нещо, ще ти кажа.
Нокът бавно тръгна по тясната пътека. Докато стигне до колибата, вече беше капнал от умора, коленете му трепереха. Рибата май тежеше почти колкото него. Зачуди се какво се очаква да направи с нея. Можеше да я изкорми на масата, но щеше много да оцапа. Може би отвън на земята, а след това да отмие кръвта с кладенчова вода. Това щеше да махне и мръсното. А филетата можеше да наниже на шиша и да ги запече.
Но откъде щеше да намери ориз, да не говорим подправки? Досега храната в колибата на Магнус беше съвсем проста, меко казано.
Пусна рибата на земята и с облекчение се изправи. Гърбът му го възнагради с болезнен спазъм, за да му напомни Да не опитва друг път такива глупави неща. Разтърка го с лявата си ръка, докато отваряше вратата с дясната.
Пристъпи в колибата и едва не падна от изумление. Вместо малката стаичка, която бе опознал толкова добре, сега стоеше в голяма кухня. По-голяма от самата колиба. Погледна назад през отворената врата и видя познатия пейзаж пред колибата… но вътре беше съвсем различно.