— Те са собственост.
— Те раждат деца. Мъжете гледат момчетата — каза Рондар.
— Трудно е да се каже кое е по-ценно за конниците ашунта: добър кон или жена — подхвърли Деметрий.
— Зависи дали има повече коне или повече жени — поясни Рондар. — Тъмните му очи се впиха в Нокът. — Имаме си наши обичаи. Аз не съм добър ездач, но шаманът каза, че имам дарба. Тъй че живеех с шамана. — И все едно стигнал до границите на търпението си, каза на Деметрий: — Ти му кажи.
Деметрий направи кисела физиономия и заговори:
— Родината на ашунта е в западната част на империята, хълмисти степи, които никой друг не иска, но добър път за движение на търговци на роби й ренегати, без да ги спипа имперската армия. Нашият приятел и учителят му излезли да събират билки за някакъв си ритуал и ги заловили крадци на роби. Шаманът бил прекалено стар, за да струва нещо, но младият ни приятел с вързания език бил добра плячка за робските пазари.
— Накор ме откупи — обади се Рондар. — Той много говори.
Нокът се усмихна.
— Кой? Накор или Деметрий?
— Да — каза Рондар.
Деметрий се пресегна и го плесна закачливо по тила.
— Мълчаливият ни приятел всъщност е много свестен въпреки преструвките му, че е неразговорлив — голям бърборко е, когато някое от момичетата е в настроение да му слуша глупостите.
Рондар вдигна глава и се ухили.
— Вярно.
— За момичетата… — почна Нокът.
Рондар и Деметрий се спогледаха, после казаха в един глас:
— Алисандра! — И избухнаха в смях.
Нокът усети, че се изчервява, но задържа усмивката на лицето си.
— Какво Алисандра?
— Чух, че идвала да се грижи за тебе — каза Деметрий.
— Всички момчета я искат — подхвърли Рондар.
— И вие също ли? — попита Нокът.
— Всеки се пробва, когато я срещне — каза Деметрий. — Тя е различна. Но знае как да те направи приятел и да те накара да се чувстваш като идиот, че си се опитал да я замъкнеш в някой ъгъл.
Рондар въздъхна:
— Тя струва много коне.
Нокът се засмя.
— Ти май си влюбен в нея, а?
— Вярно. Всички са влюбени в нея.
— Коя е тя?
— Никой не знае — каза Деметрий. — Или поне никой, който знае, не говори. Тя е тук от повече време от нас и очевидно е специална. Чувал съм я да говори с много чужденци на техните езици и прекарва много време насаме с Миранда.
— Защо да е специална? — попита Нокът. Чу се звън на камбана и Деметрий стана.
— Вечерята. Ще говорим по пътя.
Излязоха. Рондар вървеше на стъпка след тях. Нокът понакуцваше, но успяваше да не изостане, още повече че Деметрий крачеше, без много да бърза.
— Знаеш ли, че Миранда е жена на Пъг? — попита русият младеж.
Нокът кимна и каза:
— Познавам синовете им.
— Пъг е… „владетелят“, по липса на по-подходяща дума, на това място. Но Миранда му е равна почти във всяко отношение. Някои дори твърдят, че е по-могъща магьосница. Знам само, че прекарва малко време с учениците, но много с Алисандра.
— Затова е специална значи — каза Нокът.
— Много приказки ти трябваха, за да го схванеш — подхвърли Рондар.
Нокът се засмя.
— Знам.
— Тъй че ако искаш да си пробваш късмета с Алисандра, никой няма да те вини.
— Вярно — каза Рондар.
— Но не очаквай да стигнеш до нещо.
Нокът зърна Алисандра напред по коридора — говореше с две момичета — и каза на двамата си нови приятели:
— Едно от нещата, на които ме е научил баща ми: няма награда без риск, а ако не се опиташ, можеш само да се провалиш.
— Гуш — каза Рондар.
— Какво? — попита Нокът. Деметрий поклати глава.
— Не, целувчица по бузата.
— За какво говорите?
— Алисандра ще ти позволи да я ухажваш, приятелю — поясни Деметрий. — Мисля, че вниманието тайно я забавлява. И е много сладка. Не смятам, че таи някакъв зъл умисъл, но в края на първата ти вечер ухажване ще те принуди да се закълнеш, че ще си й просто като брат и ти ще знаеш, че никога няма да можеш да сложиш ръцете си около тънкото й кръстче, и малко преди да те обърне и да ти посочи пътя към стаята ти, ще получиш или едно леко гушване, толкова кратко, че почти няма да усетиш близостта й, или пърхава целувчица по бузата, като устните й едва ще докоснат лицето ти. Целувка по бузата се смята за грандиозно постижение сред момчетата тук.
Сякаш усетила, че е предмет на разговора им, Алисандра погледна през рамо и като ги видя, се усмихна.
Нокът погледна приятелите си. И двамата избягваха да срещнат погледа на младата жена. Той отвърна на погледа й и я дари с най-широката усмивка, на която бе способен. Тя задържа погледа му за миг, после извърна очи и се обърна към приятелките си.
— Залагам меден петак, че е гуш — каза Рондар.