— Готово. Аз залагам на целувка по бузата — каза Деметрий.
Нокът сниши глас.
— Приемам и двата залога, защото ще получа повече от целувка по бузата.
— Решителност — каза Деметрий. — Харесва ми!
— Хмф — последва нечленоразделният коментар на Рондар.
Нокът се загледа след слабичкото момиче, докато влизаха в общата сграда, където се хранеха учениците.
— Ще получа много повече — промълви той тихо, на себе си.
Глава 11
Цел
Конете препускаха по ливадата.
Накор и Магнус гледаха как Нокът, приведен над врата на кобилата, я засилва напред повече с воля, отколкото с ездаческото си умение. Конят на Рондар бавно увеличаваше дистанцията: младият ашунта стоеше изящно изправен на стремената, с изпънат гръб и ръце леко отпуснати на юздите.
— Като за човек, смятан за лош ездач от сънародниците си, Рондар май се справя доста добре с конете — каза Накор.
Магнус кимна.
— Ти знаеш повече за ашунта от мен, но не ги ли брояха за най-добрите конници на света?
— Най-добрата лека конница, да. Империята трябваше да вкара петнадесет легиона в земите им, за да ги покори. Бяха ключът към завоеванието на Западната империя от Кеш преди две столетия, но едно въстание на вождовете на ашунта сложи край на това. — Накор загледа младежите. Деметрий, малко зад тях, им подвикваше окуражително. — Нокът също скоро ще стане много добър ездач.
— Това го разбирам, Накор… — Магнус махна леко с ръка към двамата ездачи. — Нокът учи езици, езда, боравене с меча и всичко останало… но защо го включваш и в класовете по магия с другите?
Накор се ухили на бившия си ученик.
— Магия ли? Магия няма.
Магнус се опита да не се разсмее, но не успя.
— Това можеш да го обсъждаш с баща ми до свършека на вселената, но и двамата знаем, че твоето „вещество“ просто е друг начин да се погледне на процеса на прилагане на магия.
— Нещо повече е от това и ти го знаеш — отвърна Накор. — Начин да освободиш ума си от предпоставени възгледи. — Помълча, после добави с кикот: — Освен това тъкмо баща ти беше този, който пръв заяви, че „магия няма“.
— Дали някой от вас двамата някога ще ми каже как той е разбрал, за да изпрати онова съобщение, когато двамата с Джеймс сте били на първото си пътуване до Кеш? Нали дори не сте се били срещали дотогава.
— Той така и не ми каза как е разбрал — отвърна Накор. — Има неща, които баща ти не споделя с никого, дори с майка ти.
— Черният чародей — въздъхна Магнус. — Твърде лесно е човек да забрави, че това не е само роля, за да плаши моряците, които се приближат твърде много до този остров.
— Да, много повече е от това и дядо ти го знаеше.
Дядото на Магнус, Макрос, беше първият боравещ с магия, приел прозвището Черния чародей, за да осигури неприкосновеността на острова. Освен това той беше някогашен агент на Сариг, забравения бог на магията, и беше дал Острова на чародея на Пъг и Миранда.
Накор и Магнус бяха сред най-високопоставените в Конклава на сенките, но никой от двамата не разбираше напълно най-дълбоките мистерии на организацията. Магнус веднъж попита баща си кой трябва да поеме властта, ако го сполети нещо лошо, и Пъг му отговори загадъчно, че ако това се случи, всеки ще разбере какво трябва да прави.
Магнус отново насочи мислите си към текущите неща.
— Все пак, магия или вещество, така и не ми каза защо Нокът изучава тайнствените изкуства.
— Не съм, вярно.
— Накор, цял ден ли смяташ да ме дразниш? Накор се засмя.
— Не, просто понякога забравям, че имаш проблем с чувството за хумор. — Посочи към другия край на ливадата, където надпреварата беше приключила и трите момчета стояха и чакаха указания. — Нокът трябва да знае колкото може повече за всеки потенциален враг. Нашите врагове от години разчитат на черните изкуства, а способността на Нокът да оцелее при нападението на онези трима танцьори на смъртта ми даде идея.
Магнус замълча. Знаеше, че ако се беше оказал сам в колибата, танцьорите на смъртта най-вероятно щяха да го убият. Разсъждавал беше късно нощем с баща си защо врагът е предприел толкова дързък ход и защо тъкмо той е бил избран за жертва, но накрая единственото, с което трябваше да се задоволят, бяха голи предположения.
— Искаш да го научиш да може да разпознава магия ли?
— Стига да е възможно. Преди години лорд Джеймс, херцогът на Крондор, ми каза, че винаги настръхвал, когато някой използва магия. Говореше ми също така за своята „бучка тревога“, способността му да усеща, че ще се случи нещо лошо. Тъкмо тази особена интуиция го спаси на няколко пъти.
— Смяташ, че Нокът може да притежава същата способност?