— Все още не знам, но би могло да се окаже полезно да разполагаме с човек, който не е толкова явно практикуващ магия, но който притежава някакъв усет за нея, който да може да влиза в места, където ще са поставени прегради срещу магьосници, и в същото време да може да действа с известна вещина. — Струва ми се доста съмнително основание да подлагаш момчето на допълнителни часове учене, особено след като всичко това ще си остане само абстрактно и той никога няма да може да приложи тези знания на практика.
— Казва ли ти някой — отвърна Накор. — Така или иначе, това ще го направи много по-образован, отколкото е сега, а това е в изгода на всички. — Загледа се как момчетата сменят ролите си: сега Деметрий щеше да се надпреварва с Нокът, а Рондар да наблюдава.
— Мисля си, че трябва да се погрижим също така и за друга фаза от образованието на Нокът. Прочетох с интерес бележките ти за връзките му с онези две момичета в чифлика на Кендрик. Смятам, че трябва да задълбочим тези уроци.
— Алисандра?
— Да. Смятам, че е време да започне да прилага уменията, на които я научихме.
— Защо?
— Защото Нокът ще се изправи пред много по-опасни неща от стоманата и заклинанията.
Магнус извърна глава и се загледа към големите сгради на бащиното си имение.
— Как станахме такива хора, Накор? Как станахме способни да правим такива… нередни неща?
— Иронията на боговете — отвърна Накор. — Ние вършим зло в името на доброто, а нашите врагове понякога са вършили добро в името на злото.
— Мислиш ли, че боговете ни се смеят?
Накор се изкиска.
— Непрекъснато.
— Ти не си…
— Какво?
— Когато ти бях ученик. Ти не си… Елена… Тя не беше от твоите, нали?
— Не — отвърна Накор и чертите му се смекчиха. Сложи ръка на рамото на Магнус и добави: — Онзи суров урок бе твое собствено дело. Животът често е такъв. — После отново насочи вниманието си към трите момчета: надпреварата започна и Деметрий и Нокът препуснаха с цялото си умение, а Рондар крещеше обидни ругатни по адрес и на двамата.
Когато отново извърна погледа си към Магнус, Накор видя, че магът е потънал в размисъл. Тъй като имаше донякъде представа накъде го водят мислите му, Накор каза:
— Трябваше да си намериш друга, Магнус.
Магнус погледна отвисоко дребничкия си бивш учител.
— Някои рани никога не се изцеряват. Просто ги превързваш и продължаваш с живота.
Накор кимна.
— Знам, Магнус.
Магнус се усмихна. Знаеше, че Накор го е разбрал, защото някога бе женен за бабата на Магнус и я беше обичал дълбоко до самия миг, в който бе принуден да я убие.
Магнус си пое дълбоко дъх.
— Е, добре. Кога ще започнем.
— Бихме могли още тази нощ.
Магнус закрачи към къщата и подхвърли през рамо:
— Няма да е зле да ида и да кажа на момичето.
— Просто й кажи какво да направи — подвикна Накор след него. — Тя знае как.
Обърна се тъкмо навреме, за да види, че Нокът финишира малко пред Деметрий. Двете момчета с шумно ликуване дръпнаха юздите. Накор си напомни, че младите често разбират, без някой да ги учи, колко е важно да уловиш радостта на мига, да не мислиш много за утрешния ден и за тревогите и грижите, които той може да ти донесе, или твърде много за вчерашния ден, с всичките съжаления и чувство за вина. И промълви тихо:
— Порадвай се на този миг, Нокът. Наслади му се. После въздъхна съжалително, обърна гръб на тримата ученици и бавно тръгна към покоите на Пъг. Имаха да обсъждат много неща — и повечето щяха да са неприятни.
Нокът избърса косата си с грубата кърпа. Къпането му харесваше, макар да не беше редовна част от ежедневието му като дете. Оросините трябваше да загряват водата, в която се къпят, тъй като всички реки се пълнеха с топенето на снеговете през цялата година и човек можеше да плува в тях и в езерата само през горещите летни месеци. Зиме оросините се къпеха в дървените парилни и чистеха мръсотията от телата си с пръчки.
С къпането свикна в хана на Кендрик, но там трябваше да използва корито, затова му се струваше, че единственото, което постига, е да замени собствената си мръсотия с нечия друга. Но Вила Беата разполагаше с великолепни помещения, в които да се къпеш. Имаше три свързани бани със студена, хладка и гореща вода, на които ежедневно се наслаждаваха много от хората на общността. А на разположение имаше и по-малки вани във всяко от двете крила на сградите на имението.
След работа или езда Нокът с удоволствие сваляше потта и мръсотията и се обличаше в чисти изпрани дрехи. Всеки ден в раклата му имаше нов комплект. Знаеше, че работата по прането се възлага на други ученици, но това все още му изглеждаше като магия. Оставяше мръсното си облекло в един панер пред вратата на стаята, а когато се върнеше от уроците или от упражненията си, го очакваха чисти дрехи.