Най-забавната ситуация, която възникна през тези седмици, беше увлечението на Рондар по едно новопристигнало момиче, Селена — темпераментно стройно и нежно момиче от Кеш, което по принцип презираше конния народ ашунта, защото много пъти като дете ги беше виждала в окрайнините на родното си градче. Възмущението й от отношението към жените в неговата култура, изглежда, се бе съсредоточило върху Рондар, все едно той беше единственият архитект на ценностите и убежденията на народа си. Отначало Рондар си мълчеше и пренебрегваше хулите и обидите й. После започна да отвръща на гнева й, дори като никога говореше с пълни изречения за голямо забавление на Нокът и Деметрий. А след това, напук на всякакви разумни очаквания, се влюби в Селена.
Решимостта му да я спечели на всяка цена доведе до това, че Нокът седеше и си хапеше езика, за да не се разсмее, докато Деметрий наставляваше Рондар как да ухажва подобаващо. Самият Нокът знаеше, че не е особено вещ в тези неща, и смяташе, че момичето има да каже по тези въпроси много повече от момчето, но опитът му с Лела и Меги поне го караше да се чувства малко по-свойски сред момичетата от Рондар и Деметрий. Сред момичетата също… освен Алисандра.
Първоначалното му увлечение по нея беше подсилено от реакцията му на предупреждението на Габриел. Сега той я намираше едновременно за съблазнителна и за ужасно плашеща. Алисандра излъчваше някакво усещане за опасност я той се чудеше дали е от собственото му въображение, или в това да има контакт с нея наистина се крие нещо рисковано.
Реши, че най-добрият отговор е отбягването, и когато случаят ги събереше, се държеше учтиво, но отчуждено. Освен това намираше всевъзможни поводи да страни от Алисандра: казваше си, че иска да си изясни напълно какво изпитва към нея.
Накор и Магнус му възлагаха все нови и нови неща. Един следобед му възложиха най-странното от всичко досега. Накор го заведе на един хълм при една осакатена бреза, почти изсъхнала от някаква напаст, с чворести клони и съвсем малко листа. Връчи му голямо парче пергамент, изпънато в дървена рамка, и една обгорена пръчка и каза:
— Нарисувай това дърво.
И си тръгна, без да изслуша въпросите на младежа.
Нокът дълго гледа дървото. После го обиколи два пъти, а след това близо половин час зяпа голия пергамент.
След това забеляза извивка под един от клоните, където се бе очертала сянка с форма на риба. Опита се да нарисува нея.
След три часа погледна рисунката си, после дървото. В душата му се надигна безсилие и той хвърли пергамента на земята. Легна на гръб, загледа се в забързаните облаци и остави ума си да се зарее. Големите бели облаци образуваха форми и в тези форми той виждаше лица, животни, стена на замък.
Умът му се отнесе и той скоро задряма. Не беше сигурен колко е спал — може би само няколко минути, — но изведнъж разбра нещо. Надигна се рязко, погледна пергамента, после дървото, и започна трескаво нова рисунка, вляво от първоначалната скица. Този път престана да гледа за подробности и се опита да улови само усещането за дървото, линиите и сенките, които, бе разкрило окото му на ловец. Беше разбрал, че подробностите не са важни: важно беше по-скоро цялостното усещане.
Тъкмо когато довършваше рисунката, Накор се върна и надникна над рамото му.
— Свърши ли?
— Да — каза Нокът.
Накор огледа двете дървета.
— Това ли направи първо? — Посочи дясното.
— Да.
— Това е по-добро — каза Накор и посочи лявата рисунка.
— Да.
— Защо?
— Не знам. Просто престанах да се опитвам да направя всичко.
— Не е зле — каза Накор и му върна рисунката. — Имаш добро око. Сега трябва да се научиш да предаваш важното, а не това, което е ненужно. Утре ще започнеш да се учиш на живопис.
— Живопис?
— Да. — Накор се обърна към имението и го подкани: — Хайде.
Нокът тръгна до учителя си, зачуден какво ли означава това „живопис“.
Мацеус гледаше Нокът намръщено. Беше се появил като по магия в деня след като Нокът бе нахвърлил скицата с дървото. Беше от Квег, с вирнат нос, тънки контешки мустаци и навик да цъка с език, докато разглежда работата му. Учеше младежа на живопис вече от месец, работеха от сутрин до здрач.
Нокът усвояваше бързо. Отначало Мацеус го обяви за непохватен и бездарен, но вече с неохота признаваше, че има известна дарба и добро око.
От време на време Накор се отбиваше да погледа как Нокът се мъчи да усвои понятията за светлина, форма, повърхност и цвят. Нокът също така се учеше да смесва цветовете така, че да сътвори каквото е нужно, да приготвя дървените рамки, да изпъва и грундира платното.