На другия ден заваля. Събудиха се от ромона на капките, татуиращи покрива на къщичката, и Нокът скоро откри, че има няколко теча, които трябва да запуши. Направи го с парцали: покривът беше сламен и трябваше да изчака, докато изсъхне, преди да го пренареди и закърпи добре.
След като се нахраниха, Алисандра стана и започна да се облича.
Къде отиваш? — попита той. Връщам се в имението — отвърна тя равнодушно. Защо? Нещо не е наред ли? Не. Просто правя каквото ми казаха. — Кой?
— Майстор Мацеус. Каза ми да остана през лятото, докато ми направиш дванадесет различни портрета, а след това да се върна в имението за задълженията си.
— Ами аз? — попита Нокът.
— Нищо не ми каза за теб. Ще му кажа, че си приключил с рисунките, и съм сигурна, че ще дойде да види последните две, после ще ти каже какво да правиш По-нататък.
Нокът застана пред вратата.
— Изчакай поне да спре дъждът.
— Не мога — отвърна тя и понечи да мине покрай него.
— Чакай! — Хвана я за дясната ръка. — Почакай малко. Тя го погледна с очи, лишени от каквато и да било топлина.
— Какво?
— А ние двамата?
— Ние двамата? — повтори тя.
— Искам да кажа… обичам те.
С тон, който не издаваше нищо друго освен лека досада, Алисандра отвърна:
— Нокът, ти си мило момче и това лято ми беше забавно, но любовта няма нищо общо с това, което стана между нас. Обичам мъже и игрите между мъже и жени ми доставят удоволствие. Мисля, че доста подобрих образованието ти в тази област, но ако си въобразяваш, че те обичам заради това, грешиш. Много грешиш.
По страните му изби червенина и му се стори, че очите му се изпълват със сълзи, но влага не се появи. Все едно някой го беше ударил в корема с боздуган. Не му достигаше дъх. Умът му работеше трескаво, той се мъчеше да проумее това, което му бяха казали току-що, но не можеше да намери думите.
— Почакай — повтори тихо.
— За какво? — попита тя, отвори вратата и пристъпи навън в дъжда. — Докато пораснеш ли? Не мисля, момчето ми. Имаш тяло като на жребец и се научи да ми доставяш удоволствие, но когато се омъжа, ще е за някой знатен, властен мъж, който ще ме обсипе с богатства и ще защитава мен и децата ми. А с неща като любов изобщо няма да се съобразявам.
И с тези думи се обърна и бързо тръгна по пътеката покрай езерото. Нокът стоеше, стиснал касата на вратата толкова силно, че накрая чу как дървото изпращя. Погледна дланта си и видя забилите се в нея трески. После отново зяпна в сгъстяващата се пелена на дъжда.
Откакто се бе събудил във фургона на Робърт, не се беше чувствал така лишен от всякаква радост. За втори път в живота си се чувстваше все едно всичко, което някога е обичал, му е отнето завинаги.
Глава 13
Съвземане
Нокът изстена.
Лежеше в леглото си вече от два дни, ставаше само за да се облекчи и да пийне вода. Чувстваше се изтощен и замаян, все едно гореше от треска. Мислите му блуждаеха. Пресъживяваше отново и отново в ума си последните думи на Алисандра.
Нечия ръка го разтърси отново.
— Какво? — изстена той и успя да се измъкне от унасящата го дрямка.
Над него стоеше Магнус.
— Време е да престанеш да се самосъжаляваш. Нокът се надигна рязко и главата му се замая.
— Кога си ял за последен път? — попита Магнус.
— Вчера, мисля.
— По-вероятно преди три дни — каза магьосникът, порови в килера до огнището и се върна с една ябълка. — На, изяж я.
Нокът отхапа и усети как сокът потече по брадичката му. Изтри устата си с опакото на ръката и преглътна. При съприкосновението с храната стомахът му сякаш подскочи.
Магнус седна на леглото до него.
— Зле ли си?
Нокът само кимна, не можеше да намери думи.
— Тя ти разби сърцето?
Нокът не отвърна, но в очите му избиха сълзи. Кимна отново.
— Добре — каза Магнус и го перна по коляното с тоягата си.
— Оу! — извика Нокът и се хвана за коляното.
Магнус се изправи и го шибна с тоягата отстрани по главата толкова силно, че ушите му бръмнаха и от очите му бликнаха сълзи. Магнус се отдръпна и извика:
— Защитавай се!
Този път замахна безмилостно към другата страна на главата му и Нокът успя да избегне удара, който щеше да му разбие черепа. Падна на колене и се превъртя, с което си спечели миг преднина, тъй като Магнус трябваше да заобиколи леглото откъм краката, за да го достигне. Докато го направи, Нокът вече стоеше до масата с изваден меч.
— Учителю Магнус! — извика той. — Какво значи това? Вместо да отговори, Магнус заби лъжливо с тоягата към главата му, после я извъртя и замахна отгоре. Нокът я засече с горната половина на оръжието си под достатъчен ъгъл, за да я избута покрай раменете си, но не с толкова сила, че мечът да се счупи. След това сграбчи учителя си за предницата на халата, дръпна и го събори. Опря върха на оръжието в гърлото му и попита студено: