— Да ви убия ли се очаква сега?
— Не — отвърна ухилено Магнус. Стисна рязко десницата на Нокът и той усети как пръстите му изтръпнаха. Мечът падна на пода и Магнус изсумтя: — Хм, това беше доста добре.
Пусна го и Нокът отстъпи назад и потърка ръката си.
— Какво означава всичко това?
— Врагът ти връхлита неочаквано, мислиш ли, че ще спре и ще си каже: „О, горкичкият Нокът. Измъчен е заради изгубената си любов. Я да изчакам някой ден, преди да го убия“?
Нокът продължи да търка посинелите си пръсти.
— Не.
— Да. — Махна му да седне на леглото. — Нашите врагове ще те нападат така, както дори не си си представял, Нокът. Калеб и другите може да те научат на оръжия и да изострят вродения ти талант. Аз мога да ти покажа неща, засягащи ума ти, така че враговете ти да се затруднят в опитите си да те объркат или заблудят. Но сърцето… — Потупа се по гърдите. — Там мъжете са най-уязвими.
— Значи това беше урок?
— Да — каза мрачно Магнус. — Най-суровият урок, който съм виждал, но наложителен.
— Тя не ме обича, така ли?
— Изобщо — хладно отвърна Магнус. — Тя е наше същество, Нокът, и ние я използваме така, както ще използваме теб и всеки друг ученик тук. Някога това място беше за учене, образование само за себе си. Моят баща основа Академията на чародеите в Звезден пристан. Знаеш ли това?
— Не.
— Когато политиците сложиха ръка на Академията, той откри друго място за учение тук, за ученици с особени дарования. Аз отраснах тук. Но когато се разрази Войната на студенокръвните и Крондор беше унищожен, баща ми разбра, че нашите врагове са неуморими и никога не може да се разчита, че ще ни дадат отдих. Тъй че това училище се превърна в място за трениране. Идват ученици и от други светове, но с всяка година стават по-малко; баща ми също така води понякога учители от други селения, но преподаваме главно той, майка, Накор, моя милост и други — като Робърт.
— Не съм питал досега, защото допускам, че ще ми се каже в подходящ момент, но кой все пак е този враг? — Трудно е да се обясни на толкова млад като тебе. Ще оставя на баща ми и Накор да ти кажат, когато си готов да разбереш. Но вражите сили ще правят опити срещу теб и както видя в нощта, когато танцьорите на смъртта дойдоха за мен, могат да ударят по най-неочакван начин в места, които смяташ за съвсем безопасни.
— И затова трябва да…
— Да се учиш, да си бдителен и да се доверяваш на много малко хора. — Магнус замълча, обмисляше следващите си думи. — Ако кажа на Рондар или на Деметрий да те убият, ще го направят. Ще приемат, че причините са сериозни и че си заплаха за нас тук. Ако кажа на Алисандра да те убие, и тя би го направила. Разликата е, че Рондар и Деметрий биха изпитали угризения. Алисандра не би изпитала нищо.
— Вие ли я направихте такава? — попита Нокът. Гняв кипна в душата му, чувството му за ред бе оскърбено.
— Не — отвърна Магнус. — Такава я открихме. Алисандра е… увредена. Трагично и ужасно. Тя не мисли за хората така, както мислим ние с теб. Гледа на тях като на парче дърво или… — посочи един стол — мебел. Полезни, струва си да се грижиш за тях може би, за да продължават да са полезни, но без никаква друга стойност освен ползата им за нея.
— Намерихме тази ужасно увредена личност и я доведохме — продължи той. — Накор може да ти разкаже за това; аз самият знам само, че един ден това момиче се озова сред нас и Накор обясни какво трябва да направим с нея.
— Но защо? Защо е трябвало да я доведе тук?
— За да я обучим да работи за нас. Да използваме безжалостния й нрав за нашите цели. Иначе можеше да свърши на бесилките в Крондор. А по този начин поне можем да я Държим в коловоза и да контролираме кого наранява.
Нокът седеше смълчан, зяпнал към отворената врата.
— Но всичко беше толкова…
— Истинско?
— Да. Мислех, че тя се влюбва в мен.
— Една от дарбите й е да е такава, каквато трябва да бъде, Нокът. Урокът беше жесток, но необходим. Не знам дали бих могъл да го кажа по-ясно: би могла да ти среже гърлото, докато спиш, ако Накор й бе заповядал. След това щеше да се облече и да си засвирука нещо весело, докато се прибира в имението.
— Защо трябваше да ми правите това?
— За да можеш да погледнеш твърдо в душата си и да разбереш колко уязвимо може да е човешкото сърце. За да можеш да се втвърдиш срещу всичко от този сорт, което би ти се случило тепърва.