Пътуваха с кервана през Западното владение, през хълмисти равнини и ниски планини, не много по-различни от родните му. Но докато родните планини бяха заселени с обитатели на села от дървени колиби и дворове, оградени с колове, то в тези планини се срещаха градчета и се издигаха замъци. В Рейвънсбърг пиха най-хубавото вино, което Нокът бе опитвал, и той зададе много въпроси на ханджията. Задели си един час, за да намери и един винар, него също отрупа с въпроси.
Деметрий му беше казал, че учителите им щели да го учат Да разбира от вино, и той си помисли, че тези разговори ще са от полза.
Пътуването им продължи до град Малаков брод и там се сбогуваха с керванджията. След като преспаха една нощ в сравнително чиста стая, Калеб купи два коня и се отправиха на изток.
Докато яздеха към изгряващото слънце, Нокът попита:
— Калеб, дали изобщо някога ще разбера какво точно правим?
Калеб се засмя.
— Според мен едва ли е толкова важно дали ще ти го кажа сега, или като стигнем в Саладор.
— Ами тогава кажи ми го сега, защото изгарям от любопитство.
— В Саладор ще довършим образованието ти в изискано поведение и маниери. В продължение на година или повече ще изучиш поне два музикални инструмента — лютня и още един, може би рог или флейта. Ще изучиш още по-добре кулинарното изкуство, макар че си напреднал вече добре под наставничеството на Лео. И също така ще научиш повече за дворцовите маниери, костюмите, подходящи за всякакъв случай, и как да се държиш както подобава с хора от всякакъв ранг. Ще се научиш да оценяваш виното и да пееш, макар да подозирам, че последното е изгубена кауза.
Нокът се засмя.
— Мога да пея.
— Чувал съм те и трудно бих го нарекъл пеене.
— Но какво цели цялата тази подготовка?
Калеб превключи от Кралската реч, на която говореха, откакто бяха пристигнали в Крондор, на ролдемски.
— Защото след година, млади ми приятелю, ще заминеш за кралство Ролдем и ще се включиш в Двора на майсторите. Ако съдбата е благосклонна, ще те установим там като дребен благородник, далечен братовчед от някоя знатна фамилия, с богато наследство, но с оскъдни средства, и поради това — склонен да бъде нает.
— Дворът на майсторите ли? Кендрик веднъж ми спомена за него. Каза, че там се обучавали най-добрите сабльори на света.
— И точно това, приятелю, е задачата ти. Защото когато напуснеш Ролдем, трябва да те смятат за най-добрия от всички. Трябва да те смятат за най-великия фехтовач на света.
Нокът го зяпна смаяно.
ВТОРА ЧАСТ
Наемник
Мъстта е сладка, но не питателна
Глава 14
Дворът на майсторите
Тал примига.
Острието, задържало се за миг пред лицето му, трепна и се отмести надясно, а той се поколеба, после се задвижи в същата посока. Както беше предвидил, противникът му правеше лъжлив ход надясно и се измести вляво. Тал се хлъзна покрай гарда му толкова бързо, че другият фехтовач не успя да реагира навреме и оръжието на Тал го докосна.
— Туше! — извика началникът на Двора на майсторите. Тал отстъпи, застана мирно и отдаде чест на противника си, млад благородник от крайбрежния град Шалан. Дюзан или Дюсан, не му помнеше точно името. Зрителите учтиво аплодираха.
Началникът на Двора пристъпи напред и заяви:
— Точка и победа за милорд Хокинс.
Талвин Хокинс, млад благородник от Илит, далечен братовчед на лорд Селжан Хокинс, барон от Двора на принца в Крондор, се поклони първо на Началника на Двора, после — на своя противник. Двамата свалиха мрежестите защитни маски и си стиснаха ръцете. Младият ролдемски благородник се усмихна и каза:
— Някой ден ще сбъркаш, Тал, и тогава ще те спипам. Тал се усмихна в отговор.
— Може би си прав. Но както казва моят човек, Паско, „Предпочитам да съм повече късметлия, отколкото добър“. Нали, Паско?
Плещестият слуга взе сабята на господаря си и отвърна усмихнато:
— Както казва господарят, ако имам избор, винаги бих предпочел късмета.
Двамата дуелисти си размениха поклони и се оттеглиха в противоположните ъгли на огромната зала за дуели, ядрото на Двора на майсторите в град Ролдем. Големи резбовани дървени колони обкръжаваха масивния дървен под, излъскан до блясък и с цвета на бронз. В пода бяха вградени сложни фигури. След като се запозна с инструкторите си, Тал бързо разбра, че освен естетическата страна те изпълняват определени функции. Всяка фигура очертаваше зона за дуелиране, от много тясната и дълга пътека за фехтовка с рапири до по-големия осмоъгълник за по-дълги оръжия.