След като се настаниха, Тал каза:
— Аз съм само вторият сабльор в историята на Двора на майсторите, който никога не е губил тур.
— Хмм. Май си спомням, че бяхте надвит един следобед от майстор Дубков, милорд.
— То не беше състезание — отвърна Тал. — Беше занимание. И главно защото аз му позволих.
— Позволихте му?
— Да, по две причини. — Междувременно каретата напусна двора и пое по улиците на Ролдем. — Първо, той е Майстор на Двора и там ми трябват приятели, и второ, в тази среща научих повече, като загубих, отколкото ако се бях напрегнал да спечеля.
— Затова ли се задоволявахте с равен в някои турове?
— Да. Но само при тренировка, както си забелязал. Никога не съм губил в състезание и нямам намерение да го правя в близко бъдеще.
— Ще ви напомня, милорд, че за този турнир идват фехтовачи от целия свят.
— Да. И мога да загубя, но не това е намерението ми.
— Добре.
Каретата трополеше по кривите калдъръмени улици. Тал седеше отпуснат и се наслаждаваше на пъстрата гледка, а Паско бързо преглеждаше и отмяташе бележките, пъхнати в ръката му. Всички бяха едни и същи, от млади жени: питаха Тал защо не им се обажда.
Младият мъж седеше отпуснат, оставил се на прохладния океански въздух, навяващ постоянно от запад, да го освежи. Очите му попиваха гледките. Беше видял вече три града, Крондор, Саладор, а сега и Ролдем, но най-много харесваше сегашното си местонахождение. Крондор изглеждаше груб и сив в сравнение с другите два, може би поради това, че в по-голямата си част бе съграден отново от развалините, през последните тридесет години. Калеб му беше разказал историята за Изумрудената кралица и унищожаването на града от нейните сили, както и за храбрата съпротива на Кралската армия на Кошмарния хълм.
За разлика от Крондор, Саладор беше древен град, просторен и с облик, достоен за ролята му на метрополия. Във външните му квартали преобладаваха малки местни пазари и търговски улици, а вътрешният град почти с нищо не напомняше за древното укрепление, каквото трябваше да е бил някога. Тал помнеше как преминаха през една отворена порта от единия район на града към другия, но иначе почти нищо не личеше от голямата крепостна стена, която някога трябваше да е била главната защита на града.
Саладор си имаше своите чарове и двете години, прекарани там от Нокът на сребърния ястреб, докато се превърне в Талвин Хокинс, бяха две от най-хубавите години в живота му, докато не пристигна в Ролдем. Беше се научил да свири на лютня, на месингов рог и на множество ударни инструменти. Беше се отървал от всякакъв акцент при говорене на Кралската реч или на ролдемски и можеше да мине за благородник от която и да е от двете държави. Беше се усъвършенствал в рисуването, научил се беше да отличава доброто вино от лошото — пристрастил се беше към първото — и бе усвоил тънкостите на дворцовите танци.
Изчел беше много книги и ръкописи и беше проучил всичко, до което успя да се добере, за историята на този континент на Триагия. Научи за други държави, които не бе посещавал, и историята го увлече неимоверно.
Запозна се с и позна много жени. Отначало лекуваше раната, нанесена му от Алисандра, но една нощ Калеб го накара да го придружи из града, пиха, обикаляха от една гостилница в друга, а накрая се озоваха в един славещ се с добро име публичен дом. Там Калеб го остави на грижите на екип от опитни и ентусиазирани млади куртизанки, които намериха начини да съживят интереса на Нокът към жените. Последваха любовни връзки със слугинчета, дъщери на търговци и понякога — с дъщерята на някой дребен благородник.
Към двадесетия си рожден ден — Тал беше възприел обичая да празнува рождението си в деня на Средилетие — младият мъж бе готов за Двора на майсторите.
Една нощ Робърт се появи с подправени документи, представящи го за Талвин Хокинс, далечен братовчед на дребен благородник в провинция Ябон в Западното владение на Островното кралство. Така Нокът на сребърния ястреб стана Талвин Хокинс, скуайър на Морган Ривър и Белкасъл, баронет на Силвърлейк, васал на барон Илит, напуснал бащиния си дом, за да служи известно време в северния гарнизон като рицар-лейтенант под командата на херцога на Ябон, и напуснал с чест военната служба, за да търси щастието си: Младеж с благороден ранг, но без богатство.