Тал не беше много сигурен накъде клони Робърт, така че каза:
— Не съм неблагодарен за това, което са ми осигурили господарите ми. Но вече съм болезнено наясно кой е обектът на планираното убийство, затова ще съм благодарен да разполагам с малко сила зад гърба си в подходящите моменти. — Изражението му стана сериозно. — Но в случай, че сте забравили, длъжен сте поне малко да ми подскажете за какво точно бях обучаван и каква точно е задачата ми освен спечелването на този проклет турнир.
Робърт помълча, после каза:
— Така е. Не сме ти казали много и ще продължим да те държим в неведение дотогава, докато се налага. Ако тепърва попаднеш в лоши ръце… има начини един опитен магьосник да изтръгне спомените от черепа ти, както ти би изрязал семките на ябълка, Тал. Незаинтересованите за благополучието ти могат да го направят за по-малко от ден и да те оставят раз лигавен пред някой хан, и никой няма и да си помисли, че си нещо друго освен жалък пияница с увреден ум. Но преди да са свършили, ще са изтръгнали от теб всяка тайна.
Паско кимна.
— И много болезнено при това, както съм чувал.
— Ще те отведат в някое затънтено място, така че крясъците да не безпокоят никого — добави Робърт Тал отново разкърши рамене.
— Тогава ще разчитам на наставниците си, че ще използват магическите си дарби да ме опазят от това, което описвате. Но знаете ли кой беше убиецът?
— Целта на Паско беше да те измъкне от банята… — Робърт кимна одобрително към слугата. — Голям подвиг извърши, да запуши раните ти с кърпи и да те изнесе до каретата, преди някой да е видял колко кръв има по тебе и колко е от слугинята.
Паско сви рамене.
— Щедър сте с похвалите. Повечето хора тичаха в обратната посока или бяха объркани от крясъците. Банята не беше добре осветена и… ами просто знаех, че няма да е добре да оставя хората да видят, че Тал лежи на пода като заклано прасе.
— Добре се справи. — Робърт погледна Тал. — Ще научиш мисията си, като му дойде времето, млади приятелю. Бъди уверен, че сме доволни от напредъка ти дотук. Точно сега обаче единствената ти грижа е да спечелиш този турнир.
— Защо?
— Ще ти кажа, след като го спечелиш.
— А ако не го спечеля?
— Тогава изобщо няма да ти трябва да знаеш какво е щяло да последва, нали?
Тал се усмихна криво.
— Предполагам, че сте прав, господарю.
— Нокът ме нарича „господарю“. Скуайър Талвин Хокинс може да ме нарича Робърт.
— Да, Робърт. — Тал бързо се върна към ролята си и се обърна към слугата: — Паско, занеси ми дрехи в Ремарга и поръчай каретата да е там навреме. — После се обърна към. Робърт. — Би ли имал нещо против да ме придружиш до баните? Доста е освежаващо.
Робърт кимна.
— Мисля, че би било разумно, ако бях на твое място. Убиецът може и да не е боравил с магия, но някой го е вкарал в онази стая с помощта на заклинание — или за пренасяне, или за невидимост. Ако се случи нещо нередно до турнира, особено с намеса на магическо изкуство, трябва да съм близо до теб.
Тал попита за втори път:
— Имате ли все пак някаква представа кой беше убиецът?
— Неизвестен — отвърна Паско. — Никой не го е разпознал. Градската стража е отнесла трупа.
— Имаме ли в полицията достатъчно добър познат, който да поразпита за този злодей?
— Вие играхте карти с капитана на дневната стража, Дроган. Можете да го попитате лично.
— Значи ще го направя утре — каза Тал и се обърна към Робърт: — Да се поразходим до Ремарга и да се опитаме да се поразсеем от вчерашната неприятност.
— По-скоро да изглежда, че сме го направили — отвърна Робърт. — Но искам да не забравяш никога колко близо бяха тези хора до убийството ти.
— Кои хора? Робърт се усмихна.
— Мисля, че ще го разберем съвсем скоро.
Двамата излязоха, а Паско започна да събира дрехи за вечерта.
Утрото беше облачно, в пълен унисон с настроението на Тал, докато той крачеше по тесните улички към градската полицейска служба, разположена близо до стария пазар в центъра на града. Предната нощ беше минала без извънредни събития, но я беше прекарал на ръба: очакваше нова атака и малките неща, които обикновено му носеха удоволствие, този път не го радваха. Вечерята в „Доусън“, бивш хан, който сега обслужваше изключително гости от знатното съсловие и търговци, които не искаха да вечерят вкъщи, им беше предложила обичайния разкош, но макар храната да беше сготвена съвършено и обслужването да беше безукорно, Тал и Робърт вечеряха общо взето в пълно мълчание. Дори великолепните вина, внесени от Рейвънсбърг, почти не предизвикаха коментара им.
Играта на хазарт в „Колелото на съдбата“ също мина вяло, без да събуди интереса му. Тал играеше равнодушно, умът му бе някъде другаде. Лейди Торнхил дори му намекна, че изглежда разсеян. В отговор той се усмихна и я увери, че това няма нищо общо с неприятността в Ремарга от предния ден и не, не бил ранен сериозно, изглеждал така само защото бил опръскан с кръвта на горката слугиня и си ударил лошо главата в пода, и, да, потънал бил в размисли най-вече за утрешните състезания.