— Ще умрем от глад — изхлипа пастирът.
Кафявото му лице се изкриви от усилието да не се разплаче.
— Ти си се грижил досега за сина си — казах му аз. — Съвсем скоро той ще се оправи и ще се грижи за теб. Какво сте направили вие двамата?
Двамата мъже останаха мълчаливи.
Наместих счупената кост на пастира и му направих шина от дърво. След като се нахранихме, аз и Доркас отидохме да спим отвън. Казахме на бащата и сина му, че ще ги убием, ако чуем, че вратата се отваря или пък ако се опитат да направят нещо лошо на Йолента. Рано на другата сутрин, когато всички спяха, отидох и докоснах счупената ръка на пастира с Ноктите. На един кол недалеч от къщата беше завързан жребец. Яхнах го и скоро успях да хвана още един за Доркас и Йолента. Препуснахме напред, но когато се обърнах, за да хвърля последен поглед към къщата, видях, че кафявите й стени са се раззеленили.
30
НОВА СРЕЩА С ЯЗОВЕЦ
Въпреки всичко, което ми беше казал пастирът, аз разчитах да открием някое селище като Салтус, в което да починем, да намерим чиста вода и срещу няколко медни монети да се нахраним. Ала това, на което се натъкнахме, бяха само останки от отдавна изоставен град. Между начупените камъни, които някога са били павиран път, сега растеше жилава остра трева. Когато отдалеч зърнахме руините, те съвсем малко се различаваха от заобикалящата ги пампа. Из тревата лежаха нападали каменни колони, също като дънери на дървета в опустошена от ураганен вятър гора. Под яркото слънце се приличаха гущери с назъбени гърбове и блестящи черни очи. Сградите представляваха малки хълмчета, по които растеше трева там, където вятърът бе навял по малко пръст.
Не виждах никаква причина, поради която да се отклоняваме от курса си и ние насочихме нашите бойни коне на северозапад. За първи път зърнах планините пред нас. От пътя между разрушените арки те не изглеждаха нещо повече от бледа синкава линия, далеч на хоризонта. Но въпреки това те съществуваха, също както умопомрачените осъдени от третото ниво на нашия подземен затвор, които нямаше да прекрачат прага на килиите до края на живота си. Езерото Дютурна лежеше някъде между тези планини. Там се намираше и Тракс, а доколкото бях разбрал, и Пелерините скитаха някъде между тези върхове и бездънни пропасти и се грижеха за ранените в безкрайната война срещу асцианите. Стотици хиляди бяха загинали, без да успеят да ги преминат.
Но сега все още се намирахме в град, в който единствените звуци, които се чуваха, бяха от свистенето на вятъра и граченето на гарваните. Макар и да носехме вода в кожени мехове от къщата на пастира, тя беше вече на привършване. Йолента все още бе много зле и ние с Доркас смятахме, че ако не открием водоизточник, докато падне нощта, тя ще издъхне. Ърт вече се издигаше, бързайки да закрие слънцето, когато стигнахме до счупена каменна маса за жертвоприношения. Нейната основа, предназначена да събира кръв, сега беше изпълнена с дъждовна вода. Тя беше застояла и вонеше, но ние бяхме в безизходна ситуация и позволихме на Йолента да пие. Тя се наведе и отпи няколко глътки, които веднага повърна. Завъртането на Ърт откри луната, която ни заля с бледа, зеленикава светлина.
Да се натъкнем тук на огън, ни се струваше истинско чудо. Това, което видяхме обаче, не беше по-малко учудващо. Доркас ми посочи някъде наляво. Обърнах се и в началото помислих, че съм видял метеор.
— Това е падаща звезда — казах аз. — Не си ли виждала преди? Понякога падат като истински дъжд.
— Не. Това е някаква сграда. Не я ли виждаш? Има плосък покрив и на него седи някой с кремък и стомана.
Готвех се да й кажа, че сигурно й се сторило, когато там, където бяха падналите искрите, се появи малко червеникаво сияние, не по-голямо от главата на топлийка, а малко по-късно се показаха и първите огнени езичета.
Сградата не беше далеч, но ние трябваше да заобикаляме падналите колони и докато стигнем, огънят вече гореше буйно. Около него имаше три наклякали фигури.
— Нужна ни е вашата помощ — извиках аз. — Тази жена умира.
И трите фигури вдигнаха глави и глас, принадлежащ на стара вещица, попита:
— Кой говори? Чувам мъжки глас, но не виждам никого. Кой си ти?