След като изкачихме няколко каменни стълбища и стълба от необелените фиданки на някакво приятно ухаещо дърво, бях въведен в просторна стая. На единствения стол седеше старица и наблюдаваше стъклената повърхност на масата пред нея. Там имаше нещо подобно на изкуствен пейзаж, обитаван от неокосмени, уродливи животни. Подадох писмото и бях отведен, но преди да изляза, старата вещица вдигна глава, за да ме погледне, и лицето й, както и това на по-младата, завинаги останаха в съзнанието ми.
Споменавам ви всичко това, защото когато сложих Йолента да легне на плочите до огъня, видях, че жените, коленичили до него, са същите, които бях видял и тогава в Кулата на вещиците. Това не беше възможно. Старицата, на която тогава бях предал писмото, несъмнено вече е мъртва. Младата вещица (ако все още е жива) трябваше да се е променила дотолкова, също както и аз, че не трябваше изобщо да я позная. Но все пак лицата, които видях, бяха идентични с тези от Кулата на вещиците. Може пък в целия свят да има само две вещици и те да се прераждат отново и отново.
— Какво се е случило с нея? — попита по-младата жена.
Ние с Доркас обяснихме, доколкото можахме, какво се бе случило с Йолента.
По-старата жена наля насила вино в устата на Йолента от глинена бутилка.
— Няма да й причини никаква вреда — каза тя. — Това вино е една трета чиста вода. Постъпихте добре, че дойдохте при нас. Дали тя ще има късмет да оживее обаче, не знам.
Благодарих й и я попитах къде е третата фигура, която бях видял до огъня.
Старицата въздъхна и дълго ме гледа, преди отново да сведе глава към Йолента.
— Бяхме само двете — отговори по-младата. — Видял си три фигури, така ли?
— Съвсем ясно бяхте осветени от огъня. Твоята баба — ако тя е твоя роднина — говори с мен. Вие и третият човек само вдигнахте глави, за да ме видите, а после отново ги сведохте.
— Тя е кюмианка[21].
Бях чувал някъде тази дума, но не можех да си спомня откъде. А младата жена с лице на ореада[22] не ми даде никакво пояснение.
— Тя е пророчица — обясни ми Доркас и се обърна към младата жена. — А ти коя си?
— Нейна прислужница. Казвам се Мерин. Вероятно е да сте видели три фигури около огъня, както пък на нас ни се стори, че се приближават само мъж и жена. — Тя се обърна към старицата, за да получи подкрепа на думите си, а после отново към нас, макар и да не видях очите на двете жени да се срещат.
— Съвсем сигурен съм, че видях трети човек и той беше много по-едър от вас двете.
— Тази вечер е много странна. Често тези, които летят във въздуха, решават да приемат човешки образ и да слязат на земята. Въпросът е дали ще искат да покажат своята сила пред очите ти.
Ефектът от блестящите й черни очи и спокойно лице беше такъв, че й повярвах, но Доркас с леко движение на главата ми подсказа, че ако наистина е имало трети човек, той е могъл да се скрие от другата страна на покрива, докато ние сме се изкачвали по стълбището.
— Тя може и да живее — повтори кюмианката, без да вдига поглед от Йолента. — Макар и да не го желае.
— Хубаво е, че имахте достатъчно вино, за да я подкрепите — казах аз.
Старицата не се хвана на уловката.
— Да, така е. Имаме достатъчно дори и за теб, и за другата жена.
Мерин взе една пръчка и разрови огъня.
— Според мен смъртта не съществува — каза тя.
Аз се засмях тихо. Вече не се тревожех за Йолента.
— Членовете на моето братство мислят по по-различен начин.
— Тогава те грешат.
— Докторе? — прошепна Йолента и това беше първата дума, която тя каза от сутринта.
— Не ви трябва доктор сега — отвърна й Мерин. — Тук има някой, който ще ти помогне повече.
— Тя зове своя любим — измърмори кюмианката.
— Тогава той не е този мъж с плаща, нали, майко? И на мен ми се стори, че е прекалено обикновен за нея.
— Да, той е само палач. Тя желае нещо по-лошо.
Мерин кимна и каза:
— Навярно вие не бихте искали да я местите повече тази вечер, но ще ви помолим да го направите. Можете да откриете стотици места от другата страна на развалините, където да прекарате нощта. Ще бъде опасно да останете с нас.
— Опасността е сестра на смъртта — казах аз. — Но ти ми каза, че смъртта не съществува и аз повярвах. Защо тогава да се страхувам? Ако пък не съм ти повярвал, защо трябва да го правя сега? — Въпреки думите ми, аз се изправих.
21
Кюмианка — жителка на Кюмий, древен град в югозападната част на Апенинския полуостров, за който се смята, че е първата гръцка колония в Италия. — Б. пр.