Мерин се обърна към старицата.
— Да им кажа ли, майко?
— Стига да намериш сили, детето ми — кимна тя.
— Тя е омагьосана и това я е дарило с красота. Променила се е толкова бързо, защото е загубила много кръв, а напоследък и физически сили. До сутринта тя ще е съвсем друг човек.
— Магия ли каза? — попита Доркас и се отдръпна.
— Магии всъщност няма — каза Мерин. — Това са знания, малко или много забравени.
Хилдегрин гледаше към Йолента със замислено изражение.
— Не съм и предполагал, че външният вид може да се промени дотолкова. Това може да е много полезно, изключително полезно. Може ли твоята господарка да го направи?
— Тя може да направи много повече от това, стига да пожелае.
— Но как се е стигнало дотук? — прошепна Доркас.
— От жлезите на различни зверове са били извлечени субстанции и те са били прибавени към кръвта й и са променили начина, по който е устроена плътта й. Те са й дали тънкия кръст, гърдите като дини и така нататък. Може да са прибавили екстракти от крава към краката й. Пречистването и баните с лечебни отвари са освежили лицето й. Зъбите й също са били оздравени, а някои изпилени и закрити с изкуствени коронки. Ако погледнете сега, една от тях е паднала. Косата й е била боядисана и сгъстена чрез добавяне на цветни копринени нишки към скалпа й. Телесното й окосмяване е било окончателно премахнато. Най-важното е, че й е била обещана красота, докато се е намирала в състояние на транс. Тези обещания са истински, колкото и тези на малко дете, а тя им е повярвала много силно.
— Нищо ли не може да се направи? — попита Доркас.
— Не и от мен. Това е задача, с която би се заела кюмианката, но само ако е изключително наложително.
— Но тя ще оживее, нали?
— Както майка ми ти каза, да. Но тя едва ли ще иска да живее в този си вид.
Хилдегрин прочисти гърло и се изплю през ръба на покрива.
— Тогава това е уредено. Ние направихме каквото можахме за нея, а това е всичко, което може да се направи. Предлагам да се заемем с работата, за която сме дошли тук. Както каза кюмианката, добре стана, че и вие се появихте. Получих съобщението, което очаквах, а и те са приятели на Господаря на гората, също както и аз. Войникът ще ми помогне да извадим този Апу-Пунчау, а след като моите спътници бяха убити по пътя, ще се радвам много, да бъда с него. Е, какво ни пречи да тръгваме?
— Нищо — измърмори кюмианката. — Звездите са в своя асцедент.
— Щом смятате да ни включите в нещо, няма ли да ни кажете поне какво е то? — попита Доркас.
— Да извадим отново миналото — обяви тържествено Хилдегрин. — Да се потопим отново във величието на старата Ърт. На това място, където седим, някога е живял човек, който е знаел неща, които могат да променят света. Имам намерение да го извадя на бял свят. Това ще е връхната точка, ако мога така да се изразя, на блестящата му кариера.
— Смяташ да отвориш гробницата му? С помощта на алзабо…
Кюмианката се протегна и погали Йолента по бузата.
— Можем да го наречем и гробница, но по-скоро това е неговият дом.
— Разбрахте сега върху какво работим, нали? — попита Хилдегрин. — Аз бях при тази благородница с молба за услуга. Дори повече от една. Реших, че времето да се действа е дошло. Споделих моя план с Господаря на горите, може да сте сигурни в това. И ето ни вече тук.
— Доколкото разбирам, кюмианката служи на отец Инир — казах аз.
— По-скоро си плаща дълговете — обяви самодоволно Хилдегрин. — Не би трябвало да си мъдра стара жена, за да разбереш, че винаги трябва да имаш неколцина приятели и от другата страна, които ще са ти необходими, ако случайно тази страна спечели.
Доркас се обърна към кюмианката.
— Кой е бил този Апу-Пунчау и защо неговият дворец се е запазил, докато останали сгради в града са в руини?
Старицата не отговори нищо и тогава се обади Мерин.
— Той не е вече и легенда, защото дори учениците му не помнят неговата история. Майка ни ни разказа, че неговото име означава Човек на деня. В предишните епохи той се е появявал сред хората и им е разкривал много тайни. Често изчезвал, но после отново се появявал. Когато не се появил години, завоевателите унищожили неговите градове. Сега той трябва да се върне за последен път.
— Наистина ли? Без магии?