Влязох отново в хана и си поръчах закуска. Получих хляб, току-що изваден от фурната, прясно избито масло, мариновани гъши яйца и подлютен шоколад, разбит на пяна. (Това последното е сигурен знак, макар и по онова време да не го знаех, че съм сред хора от севера.) Нашият домакин — плешиво джудже, който без съмнение ме бе видял да разговарям предишната нощ с кмета, се завъртя около масата, бършейки носа си с ръкав. Очакваше похвала за всяко ястие, които в интерес на истината бяха с отличен вкус. Той обеща по-добри блюда за обяд и започна да ругае готвачката, която беше негова съпруга. Наричаше ме сеньор и то не защото бе сметнал, както мнозина от Несус, че съм инкогнито пътуващ ликуващ, а поради факта, че съм палач и инквизитор и представлявам ръката на закона. Поради тази причина аз бях за него велика личност. Както повече слуги, той благоговееше пред представителите на по-висшите социални слоеве.
— Леглото, удобно ли ви беше? Завивките, достатъчно ли бяха? Ще ви донеса още.
Устата ми беше пълна, но кимнах.
— Веднага ще го направя. Три ще бъдат достатъчни, нали? Удобно ли се чувствате заедно с другия сеньор?
Готвех се да кажа, че предпочитам отделна стая (не смятах Йонас за крадец, но се страхувах, че свещените нокти ще са прекалено голямо изкушение за всеки, а и не бях свикнал с друг човек,) но си спомних, че ще ми бъде трудно да заплатя за самостоятелно легло.
— Ще останете ли, сеньор? Ще бъдете ли, когато разбият Стената? И прост зидар може да се справи с облицовката от дялан камък, но са чули как Барнох се движи вътре. Може и изобщо да не е омаломощен. Или пък да се е сдобил с оръжие. Най-много да захапе пръстите на зидаря, друго едва ли би могъл да стори.
— Няма да присъствам като официално лице, но все пак, ако мога, ще отида да наблюдавам как го изваждат.
— Всички ще отидем. — Плешивият мъж потри ръце. Дланите му се хлъзнаха една о друга сякаш бяха намазани с масло. — Задава се панаир, нали знаете? Заслуга на кмета е! Нашият кмет си разбира от работата. Не е като обикновените мъже, които киснат в моята кръчма и в главата им не покълва и една мисъл. Или поне нищо друго, освен това, че скоро Морвена ще се прости с живота. Това не важи за нашия кмет. Той предвижда нещата. Наясно е с възможностите. Може да се каже, че само премигвайки, и в главата му изниква цялата организация на панаира. С пъстрите шатри и гирлянди, с печеното месо и захарния памук, с всичко както си трябва. Защо днес, ще попитате? Защо тъкмо днес ще разбием зазиданата къща и ще извадим Барнох като язовец? Това ще възпламени тълпата, ще привлече всичко живо от околността. Ще се стекат да видят какво ще направиш с Морвена и онзи селяк. Утре ще започнете с Барнох, нали? Като начало ще използвате нажежено желязо предполагам? Всички ще искат да видят. На следващия ден, след като всичко свърши, шатрите ще бъдат събрани. Такава е заповедта. Не е нужно пришълците да оставаш по-дълго, защото свършват парите и започват да просят, да се бият. Отличен план, нали? Това се казва кмет!
След закуска излязох навън, за да погледам как налудничавите идеи на кмета придобиват форма. Селяни от околността пристигаха, накуцвайки под товара от плодове, животни и топове домашнотъкано платно за продан. Сред тях се виждаха и диваци, които носеха кожи и връзки с убити зеленикави птици. Прииска ми се да разполагах с мантията, която братът на Аджиа ми продаде, защото черният ми плащ привличаше любопитни погледи. Готвех се отново да вляза вътре, когато до слуха ми достигна тътен от маршируващи крака — звук, познат ми от строевата подготовка в Цитаделата, който след това рядко бях чувал.
Животните, които бях видял да преминават сутринта покрай хана, отиваха към реката, където ги товареха на баржи, за да изминат останалото разстояние до кланицата на Несус.
Войниците се връщаха по обратния път към селото. Нямах представа защо маршируват. Дали защото офицерите искаха да заздравят дисциплината, или пък войниците се бяха запътили към някое място, по-отдалечено от Гиол, и трябваше да внушават респект. Чух как някой изкрещява заповед за песен. Това стана почти едновременно в мига, в който войнишкият строй стигна до тълпата, прииждаща за панаира. Пръчките на войниците по фланговете заплющяха и от всички страни се понесоха стонове.