Йонас ме докосна по рамото. Тълпата се бе раздвижила. Група решително изглеждащи мъже си проправяше път по улицата. Никой от тях нямаше шлем или бронирана ризница, но неколцина носеха месингови пръчки. Зад въоръжените мъже, вървяха четирима здравеняци, които носеха тарана, за който кметът беше споменал. Дънерът беше грубо отсечен, широк около две педи и дълъг около шест лакътя.
Посрещна ги въздишката на тълпата, а след това последваха одобрителни възгласи. Кметът се извини и отиде да се разпореди. Той издаде заповед на мъжете с пръчките да отстранят тълпата около вратата на зазиданата къща. През това време двамата с Йонас тръгнахме напред и разбутахме тълпата, за да виждаме по-добре.
Предполагах, че след като мъжете са готови с тарана, те ще атакуват вратата, без да се церемонят. В този случай бях подценил кмета. В последния момент той застана на прага на зазиданата къща, размаха шапката си за тишина и се обърна към тълпата:
— Добре дошли на всички гости! Драги съселяни, за времето докато вдишате три пъти, ще видите как разбиваме тази преграда и изваждаме разбойника Барнох. Независимо дали е мъртъв, или, както предполагаме, тъй като не е зазидан вътре от прекалено дълго, е жив. Всички знаят какво е направил. Барнох се е съюзил с отстъпника Водалус. Информирал ги е за пристигането или заминаването на тези, които са можели да станат техни жертви. Всички вие си мислите — и с право! — че подобно тежко престъпление не заслужава никаква милост! Да, ще отговоря аз! Да, ще кажем всички ние! Стотици и дори хиляди безименни гробове са дело на злодея Барнох. Стотици и дори хиляди са имали участ, много по-тежка от неговата! Сега, минута преди тези камъни да бъдат срутени, се обръщам към вас, за да размислите. Водалус загуби един шпионин, но скоро ще си потърси друг. В някоя спокойна нощ, и то не след дълго, някой непознат ще почука в тъмна доба на вратата ви. Без съмнение, той ще ви говори убедително…
— Също като теб! — извика някой и тълпата избухна в смях.
— Много по-добре от мен — отвърна сериозно кметът. — Аз съм само обикновен миньор, както всички знаят. Човекът, който дойде при вас, ще говори много по-убедително, вероятно ще ви предложи и пари. Преди да се съгласите, искам добре да запомните къщата на Барнох, така, както изглежда сега, със зазидана врата. Помислете си как ще изглежда вашата къща без врата и прозорци, а вие — затворени вътре. — Кметът замълча за момент, за да привлече вниманието на тълпата. — Помислете и какво ще се случи с Барнох когато го извадим отвътре. Казвам това, особено на непознатите. Това, което сега ще видите, е само началото на онова, което предстои да видите на панаира в Салтус! За събитията от следващите дни сме наели един от най-добрите палачи на Несус! Ще видите най-малко двама души да бъдат екзекутирани по обичайния начин — отсичането на главата с един удар. Една от осъдените е жена, така че ще използваме стол. Това е нещо, което някои хора никога не са виждали. А вие ще видите как този мъж — ръката му удари по огрените от слънцето камъни, — Барнох ще бъде отведен към Смъртта от ръката на истински експерт! Може би е успял да пробие малка дупка в стената, през която ме чува. В много случаи осъдените са го правили. — Кметът отново извиси глас: — Барнох, ако можеш да ме чуеш, прережи си сам гърлото! Не го ли направиш, ще съжаляваш, че не си умрял от глад.
За момент настъпи тишина. Агонизирах при мисълта, че ще трябва да използвам изкусността си срещу последовател на Водалус. Кметът вдигна ръка и рязко я спусна.
— Добре момчета, започвайте! Напред с вярата!
Четиримата мъже, които бяха донесли тарана, се подготвиха, преброиха до три и се засилиха, но първите двама загубиха инерция, докато се изкачат по стъпалата. Дънерът удари тъпо стената, но без видим резултат.
— Браво момчета! — окуражи ги кметът. — Да опитаме отново. Покажете на този отстъпник какви мъже се раждат в Салтус.
Четиримата мъже се засилиха. При втория опит тези, които бях отпред, изкачиха стълбите по-умело и камъните, преграждащи вратата, се разтресоха от удара. Хоросанът се посипа на фин прах. От тълпата изскочи доброволец, набит мъжага с черна брада, който се присъедини към четиримата. Мъжете се засилиха и този път ударът беше далеч по-силен и произведе трясък, подобен на чупене на кости.
— Още един път! — извика кметът и се оказа прав.