Прекарахме оставащите часове до падането на нощта в репетиции и слушане на пазарлъците на доктор Талос с различните официални лица от Двореца на Сюзерена. След като вече съм разказал какво означава да участваш в пиеса на доктор Талос, смятам сега да предам и приблизителния текст на репликите. Не точно както е записан на листове зацапана хартия, които си предаваме от ръка на ръка при репетициите и които често пъти съдържат само покана за импровизация, а както пиесата би била записана от някой усърден чиновник или от злостен съгледвач.
Но първо трябва да си представите нашия театър. Хоризонтът на Ърт още един път се е изкачил над червения слънчев диск. Прилепи с огромни криле прелитат над главите ни. Зеленият полумесец на луната виси ниско в небето на изток. Представете си една малка долина, не повече от хиляда крачки от край до край, разположена сред покритите с торф, плавно издигащи се хълмове. На тези хълмове има врати — някои, не по-големи от вратата на обикновена стая, други като портали на базилики. Сега вратите са отворени и от тях струи мъглива светлина. Украсени със знамена пътечки криволичат към малката арка в подножието на сцената. По тях вървят мъже и жени, облечени във фантастични костюми и маски, повечето останали от отдавна отминали времена, и аз, благодарение на оскъдните си знания по история, предадени ми от Текла и учителя Палемон, мога да разпозная само някои от тях. Сред маскираните хора се движат слуги с подноси, отрупани с чаши и купчини вкусно ухаещи меса и тестени изделия. Пред сцената са наредени седалки от слонова кост и кадифе, но повечето зрители предпочитат да стоят прави и така по време на представление те си тръгват или идват, без да смущават останалите. Някои остават и чуват не повече от десетина реплики. Дървесните жаби крякат дружно в дървесата, славеите извиват трели, а отгоре по хълмовете плават ходещи статуи. Всички роли в пиесата се изпълняват от доктор Талос, Баландер, Доркас, Йолента и мен.
24
ПИЕСАТА НА ДОКТОР ТАЛОС — „ЕСХАТОЛОГИЯ И ГЕНЕЗИС“
Персонажи: Статуя:
Гейбриъл Пророк
Гигантът Нод Генералисимус
Месия — Първият мъж Два демона (маскирани)
Месияна — Първата жена Инквизитор
Джаи Помощник-инквизитор
Самодържец Ангелски създания
Контеса Новото слънце
Нейната прислужница Старото слънце
Двама войници Луната
Отзад сцената е тъмна. Появява се Гейбриъл, облян в златиста светлина, носещ кристални бойна тръба.
ГЕЙБРИЪЛ: Поздрави! Дошъл съм тук, за да подготвя сцената за вас — все пак, това е моята задача. Настъпи нощта на последния ден, но и нощта преди първия ден. Старото слънце залезе. То повече няма да се появи на небето. Утре там ще се издигне Новото слънце и аз с моите братя и сестри ще го посрещнем. Ала тази вечер… тази вечер никой не знае. Всички спят.
Стъпки, бавни и тежки. Влиза Нод.
ГЕЙБРИЪЛ: Вездесъщи! Защити своя слуга!
НОД: На него ли служиш? Също и ние Нефилим. Няма да ти причиня нищо лошо, освен ако той не го поиска.
ГЕЙБРИЪЛ: Ти си от неговата секта? Как общува той с теб?
НОД: Да ти кажа истината, изобщо не го прави. Принуден съм да предполагам какво иска от мен.
ГЕЙБРИЪЛ: Страхувах се от това.
НОД: Виждал ли си сина на Месия?
ГЕЙБРИЪЛ: Дали съм го виждал? Защо питаш, глупако? Та той още не е роден. Какво искаш от него?
НОД: Той ще дойде да живее при мен, в моята земя на изток от тази градина. Ще му дам една от моите дъщери за жена.
ГЕЙБРИЪЛ: Сбъркал си сътворението, приятелю. Закъснял си с петдесет милиона години.
НОД: (Кимва бавно, но без да разбира.) Ако все пак го видиш…
Влизат Месия и Месияна, следвани от Джаи. Всички са голи, само Джаи носи бижута.
МЕСИЯ: Какво прекрасно място! Изключително! Цветя, фонтани и статуи. Не е ли фантастично?
МЕСИЯНА: (Боязливо) Видях питомен тигър, който имаше кучешки зъби, по-големи от ръката ми. Как трябва да го наречем?