МЕСИЯ: Както желае той. (Обръща се към Гейбриъл.) Кой притежава това прекрасно място?
ГЕЙБРИЪЛ: Самодържеца.
МЕСИЯ: И той ни разрешава да живеем тук? Това е много благородно от негова страна.
ГЕЙБРИЪЛ: Не съвсем. Някой те следи, приятелю. Знаеш ли това?
МЕСИЯ: (Без да поглежда.) И зад теб има някой.
ГЕЙБРИЪЛ: (Размахва бойната си тръба, която е символ, че заема държавен пост) Да, той е зад мен!
МЕСИЯ: И то много близо. Ако смяташ да надуваш тази тръба, за да викаш помощ, направи го още сега.
ГЕЙБРИЪЛ: Браво, много си съобразителен, но времето за това все още не е дошло.
Златката светлина постепенно угасва, Гейбриъл изчезва от сцената. Нод остава неподвижен, подпрян на тоягата си.
МЕСИЯНА: Аз ще запаля огън, а ти по-добре започни да ни строиш къща. Сигурно тук често вали дъжд. Забележи колко е зелена тревата.
МЕСИЯ: (Изучава Нод.) Я гледай! Това е само статуя. Не е чудно тогава, че той не се страхуваше.
МЕСИЯНА: Може и да оживее. Чувала съм, че някога синовете се раждали от камъни.
МЕСИЯ: Някога! Но ти си родена едва сега. Едва вчера.
МЕСИЯНА: Вчера?! Не мога да си спомня… Аз съм такова дете, Месия. Не мога да си спомня нищо, само дето излязох на светло и те видях да говориш със слънчевия лъч.
МЕСИЯ: Това не беше слънчев лъч! Това беше… Всъщност, да си призная, не съм му измислил още име.
МЕСИЯНА: Тогава се влюбих в теб.
Влиза Самодържеца.
САМОДЪРЖЕЦ: Кои сте вие?
МЕСИЯ: Точно това се готвех да те питам и аз. Кой си ти?
САМОДЪРЖЕЦ: Собственикът на тази градина.
Месия се покланя, а Месияна прави реверанс, макар и да няма пола, която да хване.
МЕСИЯ: Само преди малко говорехме с един от вашите слуги. Направо съм удивен как може той толкова да прилича на вас. Разбира се… той беше…
САМОДЪРЖЕЦ: По-млад?
МЕСИЯ: Да, поне на вид.
САМОДЪРЖЕЦ: Е, предполагам, че това е неизбежно. Не се опитвам да се извинявам в този момент. Но аз също бях млад и мислех, че трябва да се ограничавам единствено с жените, които бяха около мен. Но идваха моменти, които млад човек като теб, ако и ти си на моята позиция, когато някоя селска прислужница или малко момиченце, което може да бъде спечелено само с шепа сребро или един топ кадифе и няма в най-неудобния момент да поиска смъртта на някой противник или посланическо място за своя съпруг… Тогава, тази малка особа може да стане най-изкусителното нещо.
Докато Самодържецът говори, Джаи пълзи зад Месия. Слага ръка на рамото й.
ДЖАИ: Сега виждате, че този, който уважава вашата божественост, ще одобри и насърчи всичко, което съм ви предложила. Преди Новото слънце да изгрее нека започнем с ново начало.
САМОДЪРЖЕЦ: Ето едно прекрасно създание. Как така, дете мое, аз виждам ярки пламъци от свещи, отразени в твоите очи, докато ето там твоята сестра все още духа студения прахан?
ДЖАИ: Тя не ми е сестра!
САМОДЪРЖЕЦ: Твоята съперница тогава. Но ела при мен. Ще разреша на тези двамата да останат в моята градина, а ти тази нощ ще си облечена в скъпа роба, устата ти ще е пълна с хубаво вино, а на твоята прекрасна нежна гръд ще положа чучулиги, пълни с бадеми и захаросани смокини.
ДЖАИ: Махай се, старче!
САМОДЪРЖЕЦ: Какво! Знаеш ли кой съм аз?
ДЖАИ: Да, и аз съм единствената тук, която го знае. Ти си призрак и колона от прах, която скоро вятърът ще разпилее.
САМОДЪРЖЕЦ: Разбирам, тя е луда. Какво иска от теб, приятелю?
МЕСИЯ: (Облекчено) Вие изобщо не сте засегнат от нея? Това говори много добре за вас.
САМОДЪРЖЕЦ: Не, изобщо не съм засегнат. Защо пък, една луда метреса ще е вълнуващо преживяване, което очаквам с нетърпение. Повярвай ми, ако си правил толкова много неща като мен, съвсем малко от тях очакваш с нетърпение. Тя не хапе, нали? Искам да кажа, не хапе силно.
МЕСИЯНА: Тя хапе, а от кучешките й зъби блика отрова.
Джаи се стрелва напред, за да я издере. Месияна изтичва от сцената, преследвана от Джаи.
САМОДЪРЖЕЦ: Трябва да изпратя моите копиеносци да претърсят градината.
МЕСИЯ: Не се тревожете, двете ще се върнат тук съвсем скоро. Сам ще видите. Междувременно аз съм щастлив, че за момент двамата ще останем насаме. Има няколко нещо, които искам да обсъдим.
САМОДЪРЖЕЦ: Не правя услуги след шест. Това е правило, което спазвам, за да се съхраня. Надявам се, че разбираш.
МЕСИЯ: (Малко стъписано) Това е добре да се знае, но аз не смятах да ви искам нещо. Смятах да ви питам само за Божествения разум.
САМОДЪРЖЕЦ: В такъв случай, питай. Но те предупреждавам, трябва да заплатиш цената! Искам да кажа, че желая този откачен ангел да бъде мой за тази нощ.