Прислужницата припада.
КОНТЕСА: Ти твърдиш, че си баща на всички човешки същества. Ако това е така, то ти си смърт за жената.
Сцената потъва в тъмнина. Когато отново блесва светлина, Месияна и Джаи лежат под самодивско дърво. В хълма зад тях има врата. Устната на Джаи е разцепена й подута, придавайки и нацупен вид. Кръвта тече по брадичката й.
МЕСИЯНА: Колко силна би трябвало да бъда, за да го търся? Само ако знаех, че ще ме последваш…
ДЖАИ: Аз се движа от силата на Долния свят отдолу и ще те следвам до края на Ърт, ако е необходимо. Но ако някой ме удари, ще си изпати.
Месияна вдига юмрук и Джаи се свива.
МЕСИЯНА: Твоите крака трепереха повече от моите, когато решихме да починем тук.
ДЖАИ: Аз страдам много повече от теб. Но силата на Долния свят ми помага да изтърпя това, което трябва да се изтърпи. Дори съм по-красива от теб, по-нежна…
МЕСИЯНА: Мисля, че вече сме чували това.
ДЖАИ: Предупреждавам те отново, трето предупреждение няма да има. Удари ме и ще умреш.
МЕСИЯНА: Какво ще направиш? Ще призовеш Ериниите, за да ме унищожат? Не се страхувам от тях. Ако можеше да го сториш, да си го направила отдавна.
ДЖАИ: По-лошо. Ако ме удариш, ще си благодарна Ериниите да дойдат.
Влизат Първи войник и Втори войник, въоръжени с пики.
ПЪРВИ ВОЙНИК: Гледай тук!
ВТОРИ ВОЙНИК: (Към жените) Долу, долу! Не стой като чапла, защото ще те набода на шиша си. Идваш с нас.
МЕСИЯНА: На ръце и колене?
ПЪРВИ ВОЙНИК: Няма да търпя твоята безочливост.
Той я бодва с пиката си и в същия миг се чува дълбок стон. Сцената й съчувства и започва да вибрира, а земята да се тресе.
ВТОРИ ВОЙНИК: Какво беше това?
ПЪРВИ ВОЙНИК: Не знам?
ДЖАИ: Краят на Ърт, глупако. Хайде, промуши я. И без това наближава и твоят край.
ВТОРИ ВОЙНИК: Нищо не знаеш! Това е нашето начало. Когато дойде заповед да се претърси градината, вие двете бяхте упоменати там. Трябва да ви хванем и да ви върнем обратно. Вие струвате по десет кризос или аз съм обущар!
Той хваща здраво Джаи, но докато прави това, Месияна се отскубва и побягва в тъмнината. Първият вой ник се втурва след нея.
ВТОРИ ВОЙНИК: Ще ме хапеш, а?
Той удря Джаи с дръжката на оръжието си. Двамата се борят.
ДЖАИ: Глупак. Тя избяга!
ВТОРИ ВОЙНИК: Това е проблем на Айво. Аз съм хванал моята затворничка, а той остави неговата да избяга, ако, разбира се, не я е хванал вече. Хайде, да вървим да видим хилядолетния затвор.
ДЖАИ: Няма ли да правим любов, преди да напуснем това омайно място?
ВТОРИ ВОЙНИК: За да отрежат мъжествеността ми и да я натикат в устата ми?! Никога!
ДЖАИ: Те първо трябва да разберат.
ВТОРИ ВОЙНИК: Какво беше това? (Разтърсва я.)
ДЖАИ: Ти се опитваш да ме предадеш на властите на Ърт, които всъщност им е все тая. Освободи ме и ще ти покажа прекрасни неща.
ВТОРИ ВОЙНИК: Мога да ги видя и сега, за което изпращам благодарности на луната.
ДЖАИ: Мога да те направя богат. Десет кризос няма да са нищо за теб. Но аз губя сили, прекалено си стегнал тялото ми.
ВТОРИ ВОЙНИК: Виждам, че краката ти са по-дълги от на другите жени, но ти не ги движиш с охота. В действителност мисля, че едва стоиш на тях.
ДЖАИ: Да, нищо повече не мога да направя.
ВТОРИ ВОЙНИК: Добре, ще хвана огърлицата ти, синджирът ми се вижда достатъчно здрав. Смятам, че това ще ти е достатъчно, за да покажеш уменията си. Ако не те устройва, тръгвай с мен. Няма да позволя да си по-свободна, докато си моя пленница.
Джаи вдига двете си ръце с разперени пръсти. За момент цари тишина, а после се чува странна музика. Започва да вали сняг.
ВТОРИ ВОЙНИК: Веднага спри това!
Той хваща едната й ръка и я сваля. Музиката спира рязко „Последните снежинки кацват на главата му.
ВТОРИ ВОЙНИК: Това не беше злато.
ДЖАИ: И все пак ти видя.
ВТОРИ ВОЙНИК: В моето родно село има една старица, която също променя времето. Трябва да призная, че не го прави бързо като теб, а е и много стара и немощна.
ДЖАИ: Която и да е тази старица, тя не е дори и една хилядна частица по-възрастна от мен.
Влиза Статуя. Движи се бавно като сляпа.
ДЖАИ: Какво е това?
ВТОРИ ВОЙНИК: Един от домашните любимци на отец Инир. Уж не чува и не издава звуци. Не съм сигурен дали изобщо е жива.
ДЖАИ: Така ли, започвам и аз да се съмнявам след всичко, което каза.
Статуята преминава наблизо и тя я погалва по бузата със свободната си ръка.