ДЖАИ: Скъпа… Скъпа… Скъпа. Няма ли да ме поздравиш?
СТАТУЯ: Да-а-а!
ВТОРИ ВОЙНИК: Какво беше това? Спри веднага! Жено, ти каза, че губиш сила, докато те държа.
ДЖАИ: Погледни моята робиня! Можеш ли да се биеш с нея? Хайде, счупи копието си в големите й гърди.
Статуята се навежда и целува краката на Джаи.
ВТОРИ ВОЙНИК: Не, но мога да я надбягам.
Той премята Джаи на рамото си и побягва. Вратата на хълма се отваря. Той влиза и я затръшва след себе си. Статуята започва да удря силно по вратата, но тя не поддава. По лицето й потичат сълзи. Най-накрая тя се отказва и започва да копае с ръце.
ГЕЙБРИЪЛ: (Извън сцената) Така камъкът запазва вяра до последния ден, сам в пустинята, когато човекът е побягнал надалеч.
Статуята продължава да копае, а сцената притъмнява. Когато запалват светлините, се вижда Самодържецът седнал на трона си. Той е сам на сцената, но около него се виждат силуетите на неговите придворни.
САМОДЪРЖЕЦ: Ето, аз седя на този трон, сякаш съм господар на хиляди светове, а дори и този не мога да управлявам.
Чуват се тежки стъпки на маршируващи мъже. Някой изкрещява заповед.
САМОДЪРЖЕЦ: Генералисимус!
Влиза Пророк. Той е облечен в кожи от коза и носи жезъл, чиято глава е издялана в странен символ.
ПРОРОК: Стотици предзнаменования надлъж и шир. В Инкусус се е родило теле без глава, но има уста на коленете си. Известна с благоприличието си жена сънувала, че е бременна от куче. Снощи над южните ледове паднал дъжд от звезди. По цялата земя бродят пророци.
САМОДЪРЖЕЦ: Ти самият си пророк.
ПРОРОК: Сам Самодържеца ги е видял!
САМОДЪРЖЕЦЪТ: Моят архивар, който най-добре познава историята на това място, веднъж ме информира, че над стотина пророци са били убити — пребити с камъни, изгорени, разкъсани от зверове или удавени. Някои дори са били приковани като паразити по вратите. Сега аз очаквам да науча от теб нещо за възхода на Новото слънце, нещо, което толкова отдавна пророкуваш. Е, време ли е вече да дойде? Какво ще означава това? Говори или моят архивист ще отбележи още един убит пророк в хрониката си и бръшлянът в градината ще увие твоя жезъл.
ПРОРОК: Започвам да губя надежда, че ще мога да задоволя желанието ви, но смятам да опитам.
САМОДЪРЖЕЦ: Нима не знаеш?
ПРОРОК: Знам. Но знам също, че сте практичен човек, който е загрижен за делата единствено на тази Вселена и който рядко поглежда по-нагоре от звездите.
САМОДЪРЖЕЦ: Вече трийсет години това е моята гордост.
ПРОРОК: Трябва да знаете тогава, че сърцето на Старото слънце е болно от незнайна болест. В неговия център, материята пропада. Там се е образувала дълбока яма, която няма дъно.
САМОДЪРЖЕЦ: Астрономите отдавна са ми казали това.
ПРОРОК: Представете си една ябълка, която загнива още от пъпката си. Изглежда хубава отвън, но всъщност е гнила.
САМОДЪРЖЕЦ: Всеки мъж, който в наши дни се смята за силен, половината от живота си е мислил за този плод.
ПРОРОК: Толкова за Старото слънце. Но какво става с неговата болест? Какво знаем за това, освен че лишава Ърт от светлина и топлина, а накрая ще го лиши и от живот.
Някъде извън сцената се чува шум от борба. Следва писък, а след това трясък, сякаш е съборена голяма ваза.
САМОДЪРЖЕЦ: Дали катастрофата вече е съвсем близо? Пророк, продължавай.
ПРОРОК: Позната ни е Вселената с нейната нелогичност. Не можем да разберем как дупките в нея се свързват. Не познаваме законите, по които го правят. В тях всичко влиза, но нищо не излиза.
Влиза Нод и кърви, прободен от пики.
САМОДЪРЖЕЦ: Какво е това чудовище?
ПРОРОК: Доказателство за предзнаменованията, за които ви говорих. Отдавна е било казано, че смъртта на Старото слънце ще унищожи Ърт. Но от гробовете си ще се надигнат чудовища, нови хора и Ново слънце. Старата Ърт ще разцъфне като пеперуда от суха какавида, а новата Ърт ще бъде наречена Ъшес.
САМОДЪРЖЕЦ: Все пак, нали всичко, което виждаме сега, ще бъде пометено? Древният дворец, в който сме сега? Ти самият? Аз?
НОД: Аз не притежавам мъдрост и проницателност. Все пак чух един мъдър човек — който скоро ще ми стане роднина — да казва, че е най-добре това да стане. Ние сме само сън, а сънищата нямат право на живот. Вижте, аз съм ранен. (Вдига ръката си.) Когато раната ми заздравее, няма да ме има. Трябва ли тя с кървави устни да каже, че съжалява? Не се опитвам да обясня какво каза другият човек, а само какво мисля, че искаше да каже.
Някъде извън сцената се чува силен камбанен звън.