САМОДЪРЖЕЦ: Какво беше това? Ти, Пророк, върви и виж, кой и защо е заповядал да бият камбаните.
Пророкът излиза.
НОД: Почти съм сигурен, че камбаните бият, за да посрещнат Новото слънце. Това съм дошъл да направя и аз. Ние имаме обичай, когато дойде уважаван гост, да плачем, да бием гърдите си, да блъскаме по земята и дърветата, да хвърляме в потоците най-големите скали, които можем да вдигнем. Ако ме освободите, тази сутрин и аз ще направя това. Ърт ще ме последва. Самите планини ще скочат в моретата, когато Новото слънце изгрее.
САМОДЪРЖЕЦ: А ти откъде идваш? Отговори ми и ще те освободя.
НОД: Ами, от моята родна страна, на изток от Рая.
САМОДЪРЖЕЦ: А къде е това?
Нод посочва на изток.
САМОДЪРЖЕЦ: А къде е Раят? В същата посока?
НОД: Ами, това е Раят. Ние сме в Рая, или по-точно под него.
Влиза Генералисимус, марширува към трона и козирува.
ГЕНЕРАЛИСИМУС: Самодържецо, претърсихме цялата земя над Двореца на Сюзерена, както заповядахте. Контеса Карина е била открита. Раните й не са сериозни. Изпратена е до апартамента й. Открихме също този колос, който виждате пред вас, а също жената с бижутата, която описахте, и двама търговци.
САМОДЪРЖЕЦ: А другите? Голата жена и нейния съпруг.
ГЕНЕРАЛИСИМУС: Няма и следа от тях.
САМОДЪРЖЕЦ: Претърсете отново градината и този път гледайте по-внимателно.
ГЕНЕРАЛИСИМУС: (Козирува.) Както желае моят Самодържец.
САМОДЪРЖЕЦ: Изпратете ми и жената с украшенията.
Нод тръгва извън сцената, но е спрян от войниците с пики. Генералисимус изважда пистолета си.
НОД: Не съм ли вече свободен?
ГЕНЕРАЛИСИМУС: В никакъв случай!
НОД: (Към Самодържеца.) Казах ви къде е моята страна. На изток оттук.
ГЕНЕРАЛИСИМУС: Знам къде е твоята страна. Познавам, я достатъчно добре.
САМОДЪРЖЕЦ: (Отегчено) Той каза истината.
НОД: Тогава съм свободен да си вървя.
САМОДЪРЖЕЦ: Мисля, че този, който си дошъл да приветстваш, ще дойде независимо дали си свободен или не. Все пак на такива същества като теб не им е позволено в никакъв случай да се скитат навсякъде. Не, ти не си свободен, а и никога няма да бъдеш.
Нод побягва от сцената, преследван от Генералисимус. Изстрели, писъци и удари. Фигурите около Самодържеца се стопяват. В разгара на битката камбаните бият отново. Нод влиза. На бузата му има изгаряне от лазерен изстрел. Самодържеца започва да го удря със скиптъра си и при всеки удар се чува експлозия и хвърчат искри. Нод хваща Самодържеца и се готви да го удари в сцената, когато влизат два Демона, предрешени като търговци, събарят Нод и връщат Самодържеца на трона му.
САМОДЪРЖЕЦ: Благодаря ви. Ще бъдете богато възнаградени. Вече бях загубил надежда, че ще бъда спасен от моята охрана и виждам, че съм бил прав. Мога ли да попитам кои сте вие?
ПЪРВИ ДЕМОН: Вашите телохранители са мъртви. Гигантът счупи черепите им в стените и пречупи гръбнаците им в коляното си.
ВТОРИ ДЕМОН: Ние сме търговци. Вашите войници ни заловиха и доведоха тук.
САМОДЪРЖЕЦ: Те трябваше да са търговци, а на тяхно място да имах войници като вас! И все пак, учудвам се, гледайки външността ви, че притежавате такава сила.
ПЪРВИ ДЕМОН: (Покланя се.) Нашата мощ е вдъхновена от господаря, на когото служим.
ВТОРИ ДЕМОН: Вие сигурно вече се питате защо ние — двама съвсем обикновени търговци, сме хванати да скитаме във вашите земи, толкова късно през нощта. Истината е, че дойдохме да ви предупредим. По време на нашите скорошни пътувания посетихме северните джунгли. Там има храм, по-стар и от нас, хората. Святото място е толкова обрасло с буйна растителност, че прилича на могила от листа. Говорихме с един стар шаман и той предрече голямо нещастие и смърт за твоето царство.
ПЪРВИ ДЕМОН: Щом разбрахме това, ние тръгнахме насам с най-голяма бързина, за да ви предупредим, преди да е станало късно. Пристигнахме тъкмо навреме.
САМОДЪРЖЕЦ: И какво трябва да направя?
ВТОРИ ДЕМОН: Този свят, който вие и ние дълбоко ценим, се е завъртял около слънцето си толкова пъти, че неговата тъкан се е износила и започва да пада като прашинки и влакънца от стана на времето.
ПЪРВИ ДЕМОН: Самите континенти са остарели като грохнала старица и отдавна са загубили своята красота и плодородност. Новото слънце идва…
САМОДЪРЖЕЦ: Знам!
ПЪРВИ ДЕМОН:… и ще ги запрати в морето като претърпели крушение кораби.
ВТОРИ ДЕМОН: А от морето ще се издигнат нови — блестящи от злато, сребро, желязо и мед. С диаманти, рубини и тюркоази. Земята ще изригне почва, измита от хилядолетията на дъната на моретата.