ПЪРВИ ДЕМОН: За да се населят новите континенти, е подготвена нова раса. Човечеството, което сега познавате, ще бъде покосено като трева, която трябва да отстъпи мястото на житото.
ВТОРИ ДЕМОН: Но какво ще стане, ако семената са изгорели? Какво ще стане тогава? Високият мъж и слабата жена, които срещнахте неотдавна, са точно такива семена. Преди се надявахме, че семето може да бъде отровено, но сега жената, която трябваше да го направи, изгуби семето между мъртвата трева и буците пръст. С няколко ловки измами семето е стигнало до Инквизитора. Все още е възможно то да бъде изгорено.
САМОДЪРЖЕЦ: Мисълта, която споделяте, вече се е появявала в съзнанието ми.
ПЪРВИ ДЕМОН И ВТОРИ ДЕМОН: (В хор) Разбира се!
САМОДЪРЖЕЦ: Но може ли смъртта на тези двамата наистина да спре идването на Новото слънце?
ПЪРВИ ДЕМОН: Не. Но желаете ли го? Цялата нова земя, която се появи, ще е ваша.
Екраните засияват. Появяват се хълмове, покрити с дървета, и градове с островърхи кули. Самодържеца обръща лице към тях. От полите на робата си той изважда комуникатор.
САМОДЪРЖЕЦ: Нека Новото слънце не види това, което правим сега…. Кораби! Пометете всичко с огъня си, нека пламъкът ви обгори и изсуши всичко.
Двата демона изчезват, а Нод се изправя. Градовете и хълмовете се стопяват и на екрана се появява многократно увеличения образ на Самодържеца. Сцената притъмнява.
Когато светлините отново блесват, в центъра на сцената зад високо писалище стои Инквизитор. Неговият помощник, облечен в черните дрехи на палач и с маска на лицето, стои прав до него. Навсякъде се виждат разни приспособления за мъчения.
ИНКВИЗИТОР: Братко, доведи ми жената, за която се твърди, че е вещица.
ПОМОЩНИК: Контесата чака отвън. Тя е с ликуваща кръв и е любимка на нашия господар. Моля ви да я приемете първа.
Влиза Контесата.
КОНТЕСА: Чух какво се каза и вярвам, че нямаше да останете глух към подобна молба, Инквизиторе. Осмелих се и проявих куража да вляза веднага. Смятате ли ме за смела?
ИНКВИЗИТОР: Вие си играете с думите, Контесо. Но, да, смятам, че сте много смела.
КОНТЕСА: Тогава ще ви кажа, че грешите. Осем години, откакто не съм дете, живея в Двореца на Сюзерена. Веднага щом се стече кръв от слабините ми, майка ми ме доведе тук. Тя ме предупреди никога да не идвам близо до вашите покои. Тук, където е изтекла кръвта на мнозина, независимо от фазите на луната. Никога не съм го и правила, но сега се реших и вече треперя.
ИНКВИЗИТОР: Който идва с добри намерения не трябва да трепери. Но въпреки това, мисля, че вие проявихте висша смелост, след като направихте тази декларация.
КОНТЕСА: Нима аз съм добра? Нима вие сте такъв? Или той? Моят изповедник не би ми казал такова нещо. Какво ви казва вашият или и него го е страх? А вашият помощник по-добър ли е от вас?
ПОМОЩНИК: Аз и не искам да бъда.
КОНТЕСА: Не, аз не съм смела, нито пък се намирам в безопасност тук. Страхът ме доведе в тези мрачни подземия. Вече са ви разказали за голия мъж, който ме удари. Хванали ли са го вече?
ИНКВИЗИТОР: Все още не ми е бил представен.
КОНТЕСА: Преди малко повече от час, няколко войника ме откриха да плача и стена в градината, докато моята прислужница се опитваше да ме успокои. Тъй като се страхувам от тъмнината, те ме пренесоха до моята стая, покрай галерията, която наричат Път на въздуха. Знаете ли я?
ИНКВИЗИТОР: Много добре.
КОНТЕСА: Тогава трябва да знаете, че цялата й фасада е покрита с прозорци, така че във всички стаи и коридори да влиза повече светлина. Когато преминавахме оттам, видях фигурата на мъж, висок, добре сложен, с широки рамене и тънък кръст.
ИНКВИЗИТОР: Има много подобни мъже.
КОНТЕСА: Така си помислих и аз. Но не след дълго същата фигура се появи на друг прозорец, а след това още един и още един път. Тогава помолих войниците, които ме носят, да започнат да стрелят. Те ме помислиха за луда и не се подчиниха, но изпратиха неколцина от тях да проверят, но те не откриха нищо. Фигурата продължаваше да ме гледа от прозорците.
ИНКВИЗИТОР: Вие смятате, че мъжът, който сте видяла, е същият, който ви е ударил?
КОНТЕСА: По-лошо. Страхувам се, че не е бил той, макар и да приличаше на него. Между другото той щеше да е любезен с мен, ако се бях отнесла с уважение към лудостта му. В тази странна нощ, ние, измръзналите през зимата стъбла от стари човешки кълнове, ще се смесим с младите семена. Страхувам се, че този човек е нещо повече, от което ние можем да разберем.
ИНКВИЗИТОР: Може и така да е, но вие няма да откриете тук нито него, нито този, който ви е ударил. (Към своя Помощник) Доведи вещицата, братко.