НОД: (Подозрително) Какво е това?
ВТОРИ ДЕМОН: Воден часовник, сеньор. Виждате ли, за да разберете колко е часът, гледате колко вода е изтекла.
НОД: (Разглежда водния часовник.) Не съм виждал нищо подобно в моите земи. А тези кукли вътре от водата ли се движат?
ВТОРИ ДЕМОН: Само малките, сеньор. Не и голямата!
Джаи хуква като стрела и слиза от сцената. Нод я преследва, но преди двамата напълно да се скрият от очите на публиката, тя се пъха между краката му и успява да се върне. Джаи се скрива в един сандък, а междувременно Вторият демон изчезва.
НОД: (Влиза повторно на сцената.) Ха! Спри! (Изтичва до другия край на сцената и се връща.) Вината е моя! Вината е моя! В градината ей там тя мина съвсем близо до мен. Ако се бях протегнал, щях да я смажа като котка, като червей, като змия. (Обръща се към публиката.) Не ми се смейте! Мога да ви избия всички! Цялата ваша прокълната раса! И да обсипя долините с белите ви кости! Но аз съм свършен! Свършен съм. Месияна ми се довери, но сигурно вече се е простила с живота си.
Нод удря водния часовник и той се разпръсква на месингови пластини по цялата сцена. Всичко е изпръскано с вода.
НОД: Каква полза има от речта, след като мога само да се проклинам. Майко на всички зверове, отнеми ми тази дарба! Искам да бъде безмълвен, какъвто бях преди. Тя ми причинява само болка и никога няма да бъда щастлив.
Нод сяда на сандъка, в който се крие Джаи и заравя лицето си в ръце. Светлината намалява и сандъкът започва да се разцепва под тежестта му.
Когато се появява светлина, сцената отново е в подземията на Инквизитора. Месияна е на дибата[14]. Помощникът завърта колелото и тя пищи.
ПОМОЩНИК: Това те кара да се чувстваш по-добре, нали? Казах ти, че е така. Между другото, трябва да покажем и на съседите, че не сме заспали. Няма да ми повярваш, но цялото това крило е пълно с празни стаи и синекури[15]. Тук ние и господарят ми си вършим работата. Все още я вършим и затова Държавата съществува. Искаме другите да знаят това.
Влиза Самодържеца. Робата му е раздрана и изцапана с кръв.
САМОДЪРЖЕЦ: Какво е това място? (Той сяда на пода и слага глава между ръцете си, подобно на Нод.
ПОМОЩНИК: Това място ли? Ами, Стаите на милостта, глупако. Как можеш да дойдеш тук, без да знаеш къде си?
САМОДЪРЖЕЦ: Тази нощ бях преследван из целия дворец и може да съм навсякъде. Донеси ми вино, а ако нямаш вино, вода, а след това залости вратата.
ПОМОЩНИК: Тук предлагаме само кръв. Вратата не мога да залостя, защото очаквам своя господар.
САМОДЪРЖЕЦ: (Заповедно) Не чуваш ли какво ти казвам!
ПОМОЩНИК: (Меко) Вие сте пиян. Излезте оттук.
САМОДЪРЖЕЦ: Аз съм… Няма значение. Това е краят. Аз съм човек, нито по-лош, нито по-добър от теб.
В далечината се чуват тежките стъпки на Нод.
ПОМОЩНИК: Не е успял! Знаех си.
МЕСИЯНА: Успял е! Нямаше да се върне толкова бързо с празни ръце. Светът все още може да бъде спасен!
САМОДЪРЖЕЦ: Какво искаш да кажеш?
Влиза Нод. Лудостта, за която се е молил, е изразена на лицето му. Зад себе си влачи Джаи.
МЕСИЯНА: Някой трябва да я държи, защото тя отново ще избяга.
ПОМОЩНИКЪТ хвърля веригите на врата на Нод и ги заключва. Един от синджирите е на ръката му, която държи Джаи. Той затяга хватката си.
ПОМОЩНИК: Но той я убива! Пусни я, глупако!
Помощникът изтръгва металната пръчка, с която е притягал дибата и удря силно Нод. Той изревава, опитва се да го хване и пуска изпадналата в безсъзнание Джаи на земята. Слага й окови на краката и я пренася там, където стои Самодържецът.
ПОМОЩНИК: Ето така. Ти ще свършиш работа.
Помощникът вдига Самодържеца на крака, заключва едната му китка за ръката на Джаи и се връща, за да продължи с изтезанията на Месияна. Той не забелязва как зад него Нод започва да сваля веригите си.
25
АТАКАТА НА ХИЕРОДУЛИТЕ
Макар и да играехме на открито, където всички звуци лесно се губеха в безкрая на небето, можех да чуя тракането, което Баландер създаваше при имитация на своята борба с оковите. Сред публиката се водеха разговори и аз чувах и тях. Едни говореха за пиесата и нейната значимост — нещо, което не разбирам и както доктор Талос би казал, никога не съм искал да разбера. Други обсъждаха предстоящ съдебен процес и този, който обясняваше с провлечената интонация на ликуващ, твърдеше, че Самодържеца със сигурност ще вземе погрешно решение. Завъртях хаспела на дибата и оставих палеца да падне с доволно щракане, а междувременно си позволих и по-продължителен оглед към тези, които бяха дошли да ни наблюдават.