— Открихме Доркас по обяд — добави доктор Талос. — Или по-точно тя ни откри, защото ние бавно пътувахме към планините. Бавно, защото макар и болен, Баландер е единственият, който може да носи багажа ни. Изоставихме голяма част от него в Двореца на Сюзерена, но има доста неща, които са ни необходими.
Бях учуден, че Баландер е само с леки обгаряния, а аз вече го смятах за мъртъв.
— Доктор Талос го спаси — каза Доркас. — Не е ли така, докторе? Макар че успяха да го заловят. Не знам как не ги убиха и двамата.
— Както виждаш, все още сме сред живите — каза усмихнато доктор Талос. — И макар да изживяхме толкова неприятности, вече сме богати. Баландер, покажи на Севериън парите.
Гигантът с болезнена гримаса се размърда и извади издута кожена кесия. Той погледна към доктора, сякаш очакваше допълнителни указания, а после развърза вървите и изсипа в огромната си шепа купчина новоизсечени кризоси.
Доктор Талос вдигна една от монетите и улови светлината.
— За колко време мислиш, че един рибар от езерото Дютурна ще издигне стени?
— Най-малко година — отговорих му аз.
— Две! Всеки ден, зиме и лете, в дъжд и пек, ние сме готови да раздаваме, макар и неохотно тези парченца мед. Сега ще имаме петдесетина мъже, които ще ни помогнат да издигнем отново къщите си. Почакай и ще видиш!
— Ако се съгласят да работят — добави Баландер с плътния си басов глас.
Рижият доктор бързо се извъртя към него.
— Ще работят! Бъди сигурен в това! Нека ти кажа, че научих нещо последния път.
Реших да ги прекъсна.
— Предполагам, че част от тези пари е и моя, а също и на тези две жени. Нали така?
— О, да! — успокои ме доктор Талос. — Щях да забравя. Жените вече си получиха своето. Половината от това тук е твое. Все пак, нямаше да получим нищо, ако не беше ти. — Той взе монетите от шепата на великана и ги сложи на две купчинки пред себе си.
В началото предположих, че той само иска да изтъкне заслугите ми за успеха на представлението, което не бе далеч от истината. Но Доркас вече беше усетила, че зад думите му се крие нещо повече и побърза да попита:
— Какво имате предвид, докторе?
Лисичето му лице се разшири в усмивка.
— Севериън има доста влиятелни приятели. Аз отдавна го подозирах. Какво всъщност цели един палач, който кръстосва пътищата като скитник? Това е твърде много за преглъщане дори и от Баландер, а моето гърло е много по-тясно.
— Дори и да имам такива приятели, аз очевидно не ги познавам — отговорих му аз.
Купчинките вече бяха на еднакво ниво и докторът прибута едната към мен, а другата върна на гиганта.
— В началото, когато те открих в леглото на Баландер, сметнах, че си изпратен да ни предупредиш да се откажем от пиесата. Може би си забелязал, че донякъде тя е твърде критична към властта на Самодържеца.
— Но само донякъде — добави ядно Йолента.
— Все пак, да се изпрати палач от Цитаделата да сплаши трупа от странстващи актьори, ще е една напълно абсурдна реакция. Но по-късно осъзнах, че самият факт, че сме актьори, ти е послужил като отлично прикритие. Съвсем малко могат да заподозрат, че служител на Самодържеца може да се обвърже с подобно занимание. Специално за теб написах ролята на помощник-инквизитора, за да имаш основателна причина да приемеш ролята.
— Дотук нищо не разбирам.
— Но аз нямам никакво намерение да искам от теб да пристъпваш клетвата си. Вчера, докато репетирахме, пристигна един високопоставен служител от Двореца на Сюзерена. Мисля, че беше агент — ухо на властта. Дойде и попита дали ние сме трупата, в която ти участваш, и дали ще играеш тази вечер. Вие с Йолента по това време отсъствахте, но аз му отговорих утвърдително. Тогава служителят ме попита каква част получаваш от заработените пари и каза, че е бил натоварен да ни заплати за предстоящото представление. Това, че си получихме парите предварително, си беше чист късмет, защото точно сега големият глупчо реши да побеснее и да се нахвърли на публиката.
Това беше един от малкото случаи, в които Баландер показа, че е засегнат от саркастичната забележка на доктора. Макар и очевидно да му костваше остри болки, той се извъртя така, че да не гледа към нас.