Побягнах и докато стигнах до огъня, ундината беше изчезнала и на нейното място във водата имаше малък водовъртеж, оцветен в черно от тинята по дъното. Лицето на Доркас, точно обратното — беше бледо като на смъртник.
— Какво беше това? — прошепна тя. — Къде беше?
— Значи и ти си я видяла. Страхувах се, че…
— Това беше ужасно! — Доркас се хвърли в ръцете ми и притисна тяло до моето. — Ужасно!
— Но ти не извика заради това? Не си могла да я видиш оттук, преди да се надигне от вира.
Доркас безмълвно ми посочи към отсрещната страна на огъня и видях, че земята, където бе лежала Йолента, е пропита с кръв.
На китката на лявата й ръка имаше два близки един до друг разреза с дължината на палец. Аз тутакси докоснах раните с Ноктите, но кръвта, която бликаше оттам, отказваше да се съсири. След като няколкото превръзки, които направихме от парцаливите дрехи на Доркас, бързо прогизнаха, аз изварих в малкия тиган игла и конец и заших раната. През цялото време Йолента изглеждаше в несвяст. Тя отвори на няколко пъти очи, но те оставаха безизразни. Проговори само един път и каза:
— Сега виждате, че този, който уважава вашата божественост, ще одобри и насърчи всичко, което съм ви предложила. Преди Новото слънце да изгрее, нека започнем отначало. — Не успях веднага да разбера, че това е реплика, сходна с нейната роля в пиесата.
Когато раната на Йолента спря да кърви и двамата с Доркас я преместихме на чисто място и я измихме, аз тръгнах нагоре по течението на реката, за да търся меча си. След старателно претърсване на брега открих Терминус Ест по подаващия се от мокрия пясък топчест връх на дръжката му.
Почистих и омаслих острието, а след това се върнах, за да решим с Доркас какво ще правим. Разказах й съня, който бях сънувал нощта, преди да срещна доктор Талос и Баландер, а след това как съм чул гласа на ундината докато те с Йолента са спали, а също и това, което сме си говорили.
— Мислиш ли, че тя все още е там? — попита Доркас. — Ти беше ей там, когато намери меча си. Дали не те е видяла, ако все още е била на дъното?
Поклатих глава.
— Не ми се вярва. Тя по някакъв начин се нарани, когато се опита да излезе от реката и да ме спре. А от белотата на кожата й съдя, че не може да остане в река, по-малка от Гиол под лъчите на слънцето. Не знам. Дори и все още да е била там, не можех да я видя, защото водата вече беше много мътна.
Тази сутрин Доркас изглеждаше по-красива от всякога. Беше седнала на земята, подпряла брадичка на коляното си, загледана в облаците на изток, които се оцветяваха във вишневочервено и огненожълто от вечната мистерия на зората. След кратко мълчание тя каза:
— Трябва да те е желала много силно.
— Искаш да кажеш, щом излезе от водата? Смятам, че преди да стане толкова голяма, е живяла на сушата и за момент е забравила, че вече не може да го прави.
— Но преди това е преплувала мътния Гиол и се е изкачила срещу течението на тази рекичка. Дори си мисля, че е щяла да те отвлече, но този речен нанос й е попречил и затова е решила да те извика. Това едва ли е било приятно пътуване за една от тези, които могат да шестват дори сред звездите.
— Вярваш ли й? — попитах аз.
— Когато бях с доктор Талос, а ти беше изчезнал, той и Йолента често ми казваха, че съм много наивна. Аз вярвах на хората, които срещахме по пътя, на нещата, които казваше Баландер, на нещата, които те си говореха помежду си. Сега е същото. Мисля, че хората, които наричат лъжци, много по-често казват истината от тези, които се смятат за честни. Толкова е просто! Ако историята, че ти е спасила живота не е истина, защо е трябвало да ти го казва. Само е можела да те изплаши, когато си спомниш за тази случка. Ако тя не пътува между звездите, е напълно безполезно да го изтъква. Виждам, че нещо те притеснява. Какво е то?
Не ми се искаше да й разказвам подробно за срещата ми със Самодържеца и затова казах:
— Неотдавна видях в една книга рисунката на същество, което живее в бездната. Имаше крила. Не като тези на птиците, а огромни, съчленени плоскости от тънък пигментиран материал. Крила, които могат да го издигнат и до звездите.
— В кафявата книга ли видя това? — попита заинтересувано Доркас.
— Не, в друга книга.
— Това ми напомни, че трябва да погледнем в твоята кафява книга дали не пише нещо за Помирителя. Все още ли е у теб?