Номерата
140
Дана посещава Хомеланд, където среща Нов вид, който събужда най-съкровени чувства в сърцето й. Като вдовица тя познава от първа ръка болката, която той изпитва след загубата на половинката си.
Моурн не е толкова сигурен, че разговорът с човешката жена ще му помогне да се излекува, но той я желае. Възможно е тя да се превърне в новата му причина за живот.
927
Кенди е загубила мъжа когото е обичала, но никога не го е забравила. Новите видове са единствената й надежда да отмъсти за смъртта на 927.
Човешката жена, която твърди, че е отгледана в Мерикъл иска да бъде допусната в Хомеланд. Хироу бърза към Медицинския и се изправя лице в лице със своето минало. Един поглед към Кенди и живота, който си е изградил, след като е получил свободата си, се срива около него.
140
Глава 1
- Не мога да повярвам, че можеш да живееш тук, прошепна Дана, страхувайки се да не бъде чута в Медицинския център.
Брат й Пол се ухили.
- Новите видове са наистина страхотни. Радвам се, че реши да ме посетиш за няколко дни. Мисля, че на жена ми малко и липсва дома ни.
- Може би трябва да се върнете за Коледа тази година. По този начин Беки ще се види с всички нас и ще ви напомним защо вие се преместихте в Калифорния.
Пол се засмя.
- Мама все още ли те побърква?
Хуморът й я напусна.
- Тя ми уреди срещи с нейния масажист, фармацевт и изчакай с нейния гинеколог. Говорейки си за неудобство.
Тя завъртя очи. - Сякаш някога бих искала да съм омъжа за мъж, който цял ден се взира в женските интимни части. Бих се страхувала да го попитам как е преминал денят му. Наистина не искам да чувам гадни истории по време на вечеря. Можеш ли да си представиш? Тя задълбочи гласа си.
- Това беше най-лошият ми случай за лов на раци изобщо. Имаше толкова много, че трябваше да използвам мрежа, за да хвана тези гадинки.
Пол се преви в пристъп на смях.
- Ужасна си.
Тя насила се усмихна.
- Дори не ме карай да почвам за грешката да знам, че е видял коленете на майка ни разтворени, докато тя е била гола. Можеш ли да кажеш ъхххх?
Той отрезвя. - Това не е смешно. Трябваше ли да отидеш там?
- Почти точно това казах на майка ни, когато тя ми каза с кого ми е уредила среща.
Той внимателно я изучи. Тя знаеше този поглед.
- Добре съм. Не прави това. Ти си медицинска сестра, а не телепат.
- Среща ла ли се с някого, когото мама не би одобрила?
- Не. Тя се извърна и се скри в една от отворените стаи. - Това е много по-уютно от болница. Харесват ми меките цветове на стените и хубавите спални принадлежности. Доста е луксозно за такава малка клиника. Има домашен уют.
- Дана?
Тя се завъртя и се обърна към него. Те се разходиха по коридора до рецепцията.
- Минаха две години. Би трябвало да продължа с живота си. Това е като да караш колело. Просто трябва да се завъртя през цикъла със запознанствата и да премина през него. Тя направи пауза. - Пропуснах ли някакъв съвет, който щеше да ми дадеш? Може би би искал да се унижиш и да ми кажеш как Томи би искал да бъда щастлива, като си намеря някой друг? Това най-много го мразя. Ядосвам се, когато някой човек ми го каже.
- Нямаше да кажа нищо такова. Просто се тревожа за теб. Това ми е работа.
- Ти си най-добрият голям брат който съм имала някога, но аз съм наистина добре. Минаха две години. Времето лекува всичко.
Тя искаше това да е истина, но изглежда, че само успокояваше другите хора. Тя наистина не искаше Пол да се тревожи.
- Имам вибратор, възглавница за тяло и отоплително одеяло. Добре съм.
Той пребледня. - Стигнала си до там.
- Ще сключа сделка с теб. Няма да споделям подобни неща, ако спреш да се ровиш в личния ми живот.
Той протегна ръка. - Само ако обещаеш да ми се обаждаш по-често.
Тя сграбчи здраво ръката му и я разклати. - Съгласна съм.
- Искаш ли да видиш хирургичните кабинети? Имаме два.
- Ще си пасувам. Това не е за мен. Имаше си причина да напусна училището за медицински сестри. Част от оборудването би трябвало да бъде използвано във филми на ужасите. Тя пусна ръката му.
Очите му се присвиха и Дана съжали за думите си. И двамата знаеха защо тя наистина бе променила кариерата си. Цялото време което беше прекарала в болниците, я караше да ги мрази. Това й напомняше за страданието на Томи. Реши да каже нещо друго.
- Защо се нуждаете от хирургични кабинети в клиниката?
Той отпусна чертите си. - В случай на извънредни ситуации. Ние сме отдалечени на петнадесет минути от травматологичното отделение.
Дойде нейният ред да го изучи.
- Разбирам. Това е една от темите, за които нямаш право да говориш, нали? За да защитиш Новите видове?