Моурн държеше гърба си плътно притиснат към ствола на дървото, докато гледаше как слабата блондинка закачи ризата му в гардероба си. Тя не вдигна телефона, за да се обади на Сигурността. Беше се страхувал, че може да го направи. Също така не събуди Пол или половинката му. Вместо това тя свали халата си и го хвърли върху стола до леглото.
Той се раздвижи за да си тръгне, но гледката на нейната нощница го изненада. Беше бяла тениска, която падаше почти до средата на бедрата й с тесни презрамки на раменете и голямо жълто, кръгло лице над корема й. Двете черни очи и извитата усмивка на голямата точка показваха щастие. Тя се качи на леглото.
Тениската й се повдигна високо и той засмука въздух. Жената носеше бели бикини, които едва прикриваха пола й. Те бяха тесни и изрязани високо на бедрата й, излагайки много кожа от всяка страна на дупето й. Тя имаше хубави извивки с много бледа кожа.
Тя легна под завивките и избута възглавниците зад гърба си. Погледът й се стрелна из стаята и той се зачуди дали тя не го усещаше, че е наблюдава. Обаче Дана не погледна към прозореца или към процепа с разтворените завеси. Тя прегърна спалното бельо до кръста си и главата й се наклони. Косата й падна напред, скривайки чертите й. Тя използва палеца си, за да я избута назад, закачайки я зад ухото си. Когато отново видя лицето й, скръбното изражение направи нещо странно със стомаха му.
Тя също страдаше. Изкушаващо беше да се приближи до прозореца и да почука, за да й даде да разбере, че не е сама. Въпреки това се задържа неподвижно, задържайки се в сянката. Тя беше загубила половинката си. Също не изглеждаше да бърза да заспи. Те имаха много общи неща.
Той повтори разговора им в главата си. Тя беше права за много неща. Той наистина живееше с вина. Искаше му се да говори с нея по-дълго, но забеляза, че трепери въпреки добавянето на ризата му. Хората бяха крехки, особено жените. Той не искаше да рискува да се разболее.
С края на окото си той забеляза движение което привлече вниманието му. Обърна глава и забеляза как офицер от патрула се разхожда по тротоара, насочвайки се към предната част на къщата. Той промени позицията си и излетя, преди посоката на вятъра да се промени, разкривайки присъствието му. Държеше се в сянката, докато се отдалечи от къщата и се върна в парка.
- Какво правеше?
Той се стресна и се завъртя, ръмжене се откъсна от гърлото му, докато ръцете му се свиха в юмруци.
- Не издаваш никакъв звук, обвини той Даркнес.
- Да така е. Аз съм добър в това. Мъжът беше облечен в черно и стоеше на около метър и половина. - Защо гледаше човешката жена?
Той стисна зъби, отказвайки да признае нещо.
- Тя не е убила половинката ти.
- Знам това.
- Мразиш хората, но това е сестрата на Пол.
- Знам коя е тя.
- Тогава си наясно, че тя не е враг.
- Не съм казал, че е.
- Дойдох да те потърся, за да поговорим за днес, но вместо това те намерих под едно дърво да гледаш човека през прозореца. Бих се конфронтирал с теб там, но не исках да я алармирам. Това е първото й посещение в Хомеланд и Пол е много развълнуван от това. Той няма да иска тя да има лош опит. Също така той ще иска тя отново да го посети. Стой далеч от човешките райони. Искаш ли Пол да те атакува, ако вярва, че животът на сестра му е в опасност? Той няма да може да ти причини много щети, но това би разгневило приятелите му достатъчно, така че те биха могли да потърсят отмъщение, ако навредиш на мъжа. Това ли е твоят план?
- Не бих наранил Дана.
Веждите на Даркнес се вдигнаха нагоре.
- Знаеш ли името й?
- Не атакувам жени. Обидно беше да го обвиняват, че иска да й навреди. - Тя е беззащитна. В това няма чест.
- Любопитен си към човешките жени? Затова ли я наблюдаваше?
Той не каза нищо.
Даркнес промени темата.
- Не ме принуждавай да се защитавам отново срещу теб.
- Разбирам.
- Няма да отречеш, че ме нападна днес, защото си си мислел, че ще те убия, защото ме удари?
- Загубих половинката си.
Даркнес пристъпи по-близо.
- Наясно съм. Нека да ти кажа нещо за мен. Не ми харесва ситуацията, в която попаднах днес. И преди трябваше да убивам, но това не означава, че ми е приятно. Избери някой друг, ако имаш желание за смърт, Моурн. Това беше супер прецакано. Искаш ли да поговорим за честта? Не бих намерил такава ако прекратя живота ти.
Гневът се размърда. - Не съм беззащитен.
- Пречупен си, отсече Даркнес. - Загубил си половинката си и си загубил волята си за живот. Мислиш ли, че си единственият, който познава загубата? Помисли отново. Ние сме видове. Създадени сме да страдаме и всички сме се справили с това. Ние оцеляваме и процъфтяваме. Спри да се самосъжаляваш и се стегни.