Моурн изръмжа и искаше да атакува мъжа за режещите му думи.
- Точно така. Ядосай се. Използвай това, за да преодолееш загубата. Не познавах половинката ти добре, но тя изглеждаше смела. Станах свидетел на смъртта на двама от братята си и трябваше да убия третия с голи ръце, защото умът му се пречупи. Трябваше да му попреча да се превърне в нещо, което би го накарало да се презира. Те бяха моя кръв, но все още съм тук и биха очаквали от мен да продължа да живея живота си. На тях не им бе дадена тази възможност. Не би ли искал твоята половинка да прегърне нейната свобода, дори ако беше умрял? Не би ли очаквал тя да продължи без теб?
- Аз не бях този, който умря.
- Тя се бори много, за да живее. Не обезчестявай паметта й, като изхвърляш остатъка от живота си. Тя би ти казала това, ако можеше.
- Не говори за нея. Моурн се чувстваше така, сякаш цялата му кръв се вливаше в главата му и той искаше да удари мъжа в устата.
- Някой трябва и ти ме въведе в това, когато ме удари първи. Не знам какво правеше близо до сестрата на Пол, но ще те изпратя в Дивата зона, ако те хвана на стотина метра от нея. Ясен ли съм?
- Няма да нараня Дана.
- Защо беше там? Даркнес пристъпи по-близо. - Мамка му. Нали не мислиш да я грабнеш?
- Не!
- Тя не може да се бие така, както би го направила една от нашите жени. Биха те сритали по задника ако се опиташ да направиш тази глупост. Това ли е твоят нов план? Да откраднеш сестрата на Пол, за да я вземеш за полвинка и да ни принудиш да те убием, когато я вземем обратно?
Моурн беше ужасен.
- На това ли мислиш, че съм способен?
- Не знам какво би направил. Бих се заклел, че никога досега нямаше да ми замахнеш, но все пак направи точно това. Тя е под наша защита. Стой далеч от нея.
- Говорихме. Това е всичко.
- Глупости. Наблюдаваше я през прозореца.
- Уверявах се няма да каже на никого, че съм я посещавал.
Даркнес се намръщи.
- Обясни бързо и не ме лъжи. В противен случай аз лично ще ти сритам задника и ще се събудиш в клетка. Ще те държа там, докато тя си отиде.
- Срещнах се с нея днес в Медицинския и тя предложи да говори с мен. И двамата сме загубили полвинките си. Той се възмути, че трябва да сподели тези подробности, но това, което мъжът си беше помислил, беше скандално. Той нямаше нищо общо с Венджънс. Този мъж би откраднал жена, която да вземе за половинка. - Потърсих Дана тази вечер, разговаряхме и я заведох у дома. Не бях сигурен дали ще се обади на Охраната или ще каже на брат си за нашия разговор. Не исках никой да знае.
- Защо би те интересувало, че тя е казала на някого, ако не си направил нищо лошо?
Моурн се поколеба.
- Някой може да възразят.
Даркнес премигна няколко пъти, докато минаха няколко дълги секунди. - И тя е загубила половинката си?
- Казах го.
- Той умря ли е или просто я оставил? Хората понякога изоставят партньорите си за нов.
- Той е мъртъв.
- Как мина разговорът ви? Изплаши ли я?
- Не. Той се намръщи. - Вярваш ли, че ще се радвам да изплаша една жена?
- Не съм сигурен.
- Не бих я наранил, нито бих се радвал да я накарам да изпитва страх. Тя е любезна жена.
Мъжът го изучи отблизо.
- Смяташ ли да говориш с нея отново?
Той кимна рязко.
- Планираш ли да ме спреш?
- Зависи. Ще направиш ли нещо глупаво, което би разгневило брат й или мен?
- Не.
- Ще те наблюдавам, предупреди го Даркнес. - Не забравяй това. Ако падне и един косъм от главата й ще се озовеш в Дивата зона. Те няма да ти позволят да си тръгнеш. Валиант ще се погрижи за това, дори ако трябва да те заключи в една от клетките за новопридобитите животни, които са опасни. Разбра ли?
- Да.
- Планираш ли да я шпионираш отново тази вечер?
- Не. Щях да отида да тичам.
- Добре. Направи го. Даркнес махна с ръка към парка.
Моурн се завъртя и избяга, като се наложи да се освободи от гнева. Той не би наранил Дана. Беше обидно да бъдеш обвиняван в това.
Глава 3
Дана хвърли поглед на часовника и изимитира прозявка.
- Еха. Става късно. Не трябва ли да работиш утре, Пол?
Той и Беки се бяха сгушили на дивана и изглеждаха твърде доволни.
- Не чак до обяд.
- О.
- Изморена ли си?
Мразеше да лъже, но кимна.
- Малко.
Беки се изправи.
- Добре. Е, почти единадесет е. Тя хвърли закачлива усмивка на Пол. - Предполагам, че е време всички да си легнем.
Той скочи.
- Звучи ми добре.
Дана се съпротивляваше да не си завърти очите. Двойката може и да е женена от години, но се държаха като младоженци. Тя беше почти сигурна какво означава погледът на Беки и защо брат й изведнъж изглеждаше толкова нетърпелив да се оттегли в стаята си. Не й пукаше дали планират да правят секс, стига да останат там цяла нощ. Моурн не искаше никой да знае, че ще говорят и тя уважаваше това негово желание.