- Чувствам се толкова добре. Обичам те.
Той я обичаше и всичко, свързано с това, че са заедно.
- Ти си всичко за мен, Кенди.
- Спри да се сдържаш. Дай ми кучешкия си опит.
Той се засмя и спря да се движи.
- Какво?
- Така го наричат жените. Прави това, което кучетата правят. Дръж ме здраво и ме чукаи много бързо.
Той наведе глава и я захапа леко по рамото. Притисна я по-плътно под себе си.
- Кажи ми да спра, ако те нараня. Тревожа се.
- Обещавам.
Той нагласи краката си от нейната външна страна, за да застопори бедрата й, и постави прасците си точно под краката й, за да не може да се движи много. Неговите зъби леко докосваха кожата й, за да може леко да я целува по рамото й. Затвори очи, фокусирайки се върху половинката си. Чудесно беше да я чука бавно. Откривайки позицията, която тя най-много харесва, съдейки по нейния отговор. Трябваха му само няколко минути, за да бъде сигурен, че е научил как да й угоди. Той направи пауза.
- Готова ли си?
- Да.
Хироу се блъсна в нея. Бързо, твърдо, безмилостно. Кенди извика и той замръзна.
- Наранявам ли те?
- Това е интензивно, но не е болезнено.
- Така трябва да бъде.
- Направи го пак.
Започна да я чука силно, дълбоко и бързо. Вагиналните й мускули се притискаха около него и задъханите й стонове се усилваха. Една от ръцете й се заби в неговата, но той не обърна внимание на леката болка. Тя не се опитваше да се измъкне от него. Той стисна зъби, искайки да свърши. Колкото по-стегнати ставаха вагиналните й мускули около него, толкова по-трудно му беше да сдържа семето си.
Кенди изкрещя името му и той усети връхната й точка. Отхвърли глава назад и позволи освобождаването му да дойде. Воят, който се откъсна от разтворените му устни, беше неочакван, но не му пукаше дали другите го чуват. Той я чувстваше така добре и не можеше да заглуши реакцията си.
Глава 12
Кенди се протегна, обичайки, че се събужда, докато лежеше най-вече върху топлото, голо тяло на Хироу. Той бе махнал ризата си в даден момент, тъй като вече не я носеше. Тя вдигна глава, за да се вгледа в лицето му. Мъжът й отвори очи и члена му потрепна към бедрото й, което беше извито над неговото.
- Как се чувстваш?
- Хареса ми кучешкия ти опит.
Той се засмя.
- Боли ли те нещо? Бях малко груб.
- Нямам нито едно оплакване. Тя обичаше да го докосва, прекарвайки ръце по гърдите и корема му.
- Престани с това, или ще споделим секс отново. Не си вечеряла.
- Днес жените ме хранеха толкова много, че все още съм сита. Още не е тъмно. Можем да изчакаме малко, освен ако не си гладен. Дори не си спомням да съм заспала. Гушкахме се.
- Ти направо припадна, след като обърнах и двама ни на една страна.
Тя се ухили.
- Притесни ли се?
- Не. Оставих бележка на вратата, за да оставят вечерята в кухнята, и им казах, че ще спим. После се качих в леглото при теб.
- Забравих, че жените планират да ни донесат храна.
- Направиха това преди около двадесет минути.
Тя обърна глава, като за първи път забеляза, че вратата на спалнята е затворена.
- Не ги чух.
- Ти спеше дълбоко. Опитаха се да бъдат тихи.
- Гладен ли си?
- Умирам от глад.
Тя се отдръпна от него и започна да слиза от леглото.
- Ще ти донеса храна.
Той се втурна напред и я хвана за глезена.
- Остани на място. Ще я взема.
Тя се засмя, претърколи се да седне.
- Все още не съм гладна наистина.
- Аз ще хапна на бързо. Има нещо, което бих искал да направя довечера с теб.
- Да ми дадеш отново от кучешкия си опит?
Той се засмя.
- Може би по-късно. Не. Ще излезем.
- Къде?
- Изненада е.
- Каква изненада?
Той стана от леглото и отиде до банята, излизайки няколко секунди по-късно с кърпа, увита около кръста си.
- Хубава. Вярвай ми.
- Вярвам ти.
- Ще ти донеса питие.
Тя го гледаше как излеза, а след това стана за да използва банята. Той беше седнал на леглото, когато тя излезе. Донесъл бе чиния с храна и използваше горната част на леглото като маса. Кърпата стоеше около кръста му. Искаше й се да я беше махнал. Тя се качи обратно на леглото.
Той й подаде хапка.
- Опитай това.
- Какво е? Тя се наведе напред, отваряйки уста.
- Пилешки равиоли в сос алфредо.
Кенди задъвка и кимна. Беше вкусно, но не се изкуши да яде повече. Жените я бяха нахранили с голям обяд и беше изяла немалко бисквитки. Някои от тях и бяха помогнали да довърши чинията, когато Кат не гледаше. Нямаше начин да яде толкова много.