Обичаше да гледа как мъжът й се храни. Той довърши цялата чиния и те споделиха содата му, без да докосват тази, която й беше донесъл.
- Каква е изненадата?
Той остави чинията на нощното шкафче и застана, протегнал ръка.
- Да се облечем. Жените са оставили дрехи за теб в хола. Няма да се налага да носиш повече от моето облекло.
- Те казаха, че ще го направят. Забравих. Тя го остави да й помогне и го последва в банята. Включи душа.
- Направихме малко онлайн пазаруване днес. Отиваш на уебсайт и избираш неща, а след това те ги изпращат до портите на Хомеланд. По този начин не трябва да излизаме навън, за да пазаруваме с хората.
- Наясно съм. Притесних се, че може да се наложи да платиш за дрехите, но Кат каза, че това е акаунта на НСО и да не се притесняваме за това. Парите ме объркват.
- НСО осъди Мерикъл Индъстрис и техните служители, които бяха заловени. Ние също печелим пари, продавайки неща на хората сега. Вече не трябва да разчитаме на правителството, което да ни финансира. Не се притеснявай за парите. Облекло и храна ни се доставят. Всички работим заедно, за да управляваме гладко Хомеланд и Резервата.
- Страшно е във външния свят.
Той влезе в душ кабината и я дръпна, затваряйки стъклената врата.
- Мразя да мисля за всички лоши неща, които биха могли да ти се случат там.
- Те нямаха представа, че не съм от тях. Виждах го в очите на онези, с които имах работа. Измъквах се от онези, които ме изнервяха и отказах да приема автостоп от тези които гледаха тялото ми повече, отколкото лицето ми. Говорих и с жените сервитьорки, които работеха на спирките за камиони, където щяха да ме оставят. Те ми помогнаха да намеря мъже, които бяха надеждни. Казаха, че са редовни клиенти и имат семейства.
Той я обърна под водата и тя се отпусна, докато той поставяше сапунените си ръце върху тялото й, масажирайки я, докато я миеше. - Харесва ми.
- Обичам да те докосвам.
- Ще те измия, когато приключиш.
Той се засмя.
- Не, няма. В противен случай никога няма да излезем оттук и е почти здрач. Казах ти. Имам изненада за теб.
След това той изми косата й. Най-накрая тя се обърна, когато той свърши. Кенди спусна брадичка.
- Възбуден си.
- Винаги ще съм възбуден, когато те докосвам и ти си гола пред мен. Игнорирай това. Аз това правя.
- Не мога.
Той отново се засмя и протегна ръка, като бутна вратата на душа.
- Вън. Изсуши се и отиди да се облечеш. Сложих ти дрехите на масичката за кафе. Намери си нещо удобно. Може би тънки, меки панталони и риза с къс ръкав. Днес навън е топло.
Тя протестира, но той нежно я изведе от душ кабината. Затвори вратата между тях и обърна гръб, за да измие собственото си тяло.
Кенди се нацупи, но грабна кърпа от стената и изпълни инструкциите му. Остави го и намери дрехите, които жените бяха донесли. Някои от Подаръците бяха преминали през нещата си, за да й дарят няколко тоалета. Тя избра светлосив чифт панталони и тъмносиня риза. Освен това бяха й оставили няколко чифта обувки, за да ги пробва. Избра си черен чифт платни гуменки. Тя занесе останалите дрехи в спалнята и ги сложи върху скрина.
Хироу излезе от банята и спря да търка косата си с кърпа. Той се усмихна.
- Изглеждаш перфектно.
Погледът й се плъзна по тялото му.
- И ти.
- Спри да ме гледаш така. Излизаме.
- Не е нужно.
- Напротив. Днес помислих за нещо и се уговорих. Сега изчакай в другата стая.
- Ти си такъв конандажия.
- Винаги съм бил.
- Знам. Тя напусна спалнята за да го изчака.
Той излезе облечен с избелели дънки, сив потник и чифт обувки, подобни на нейните. Протегна ръка.
- Хайде.
Беше развълнувана. Те излязоха ръка за ръка от апартамента си и се качиха с асансьора до приземния етаж. Той махна на мъжете, покрай които минаха в хола, а тя им се усмихна. Изведе я навън. Слънцето беше ниско в небето. Заобиколи количките и просто тръгна по тротоара.
Хироу я заведе в една от сградите. Много видове бяха вътре и музиката свиреше. Тя се ухили.
- Какво е това място?
- Барът. Трябваше да повиши тон. - Ние се мотаем тук, ядем, танцуваме и общуваме.
- Ще танцуваш ли?
Той се ухили.
- Може би, но първо ще имаме торта за рожден ден. Обадих се днес и се уверих, че ще получат торта от моркови само за теб. Това е за всички рождени дни, които си пропуснала.
Кенди го прегърна и горещите сълзи я заслепиха. Нямаше значение, защото никой не можеше да я види с лице, притиснато до ризата му. Той си бе спомнил.
Хироу я държеше здраво, наведе глава и сложи устни до ухото й.
- Не е точно партито, което пропусна преди да те вземат, но това е най-доброто, което можех да направя, Кенди.