Кит наклони глава.
- Благодаря ти.
Кенди седна и жените от Видовете застанаха от двете й страни, точно зад стола. Тя се чувстваше в безопасност. Вратата на стаята се отвори и влезе двойка. Мъжа носеше костюм. Жената носеше вталена пола, яке и риза с копчета. Мъжките видове, които ги бяха придружили, посочиха столовете срещу Кенди. Хората седнаха и се втренчиха в нея.
Кенди не изпитваше страх. Тя се опита да прецени кой от двамата е техният лидер. Първо заговори човешката жена. Тя отвори дебел файл и извади снимка, хвърляйки я на масата. Кенди я погледна и вдигна поглед, без да я докосва.
- Аз съм агент Мона Гарза. Познавате ли тази жена?
- Това е Пени Пес. Кенди не трябваше да я гледа отново.
- Убихте ли я?
Кенди кимна. - Тя планираше първо да ме убие. Каза, че баща ми е умрял и вече няма да й плаща, за да ме държи заключена. Каза на санитарите, че ме води в друга болница, но това беше лъжа. Тя се дръпна далеч от пътя с колата си, вярвайки, че все още съм дрогирана на задната седалка. Отвори задната врата, за да ме извади от колата, за да сложа край на живота ми и аз взех ножа от нея. Бихме се и аз спечелих.
Жената взе снимката и затвори папката.
- Бяхме информирани от НСО за случилото се, когато ни поканиха да се срещнем с тях. Разгледах досието, което полицията имаше за разследването на убийството, след като тялото беше открито. Двамата санитари и пазачът на портата заявиха, че д-р Пес планира да ви заведе в друга болница. Тя е намекнала, че ще чакат да ви приемат като пациент. Жената направи пауза. - Полицията не успяха да проверят това. Накарах нашите агенти да го направят. Свързахме се с всяка болница в радиус от триста мили. Знаете ли какво откриха? Тя не чакаше отговор. - Не са ви очаквали в никоя от тях.
- Това е така, защото лекарката е планирала да убие нашата жена - изръмжа Кит.
И двамата агенти се размърдаха по местата си, наблюдавайки Кит. Брийз се прокашля.
- Това е било при самозащита. Щеше да намериш тялото на нашата жена, ако не беше убила лекаря.
Агент Гарза погледна Кенди.
- Защо не отиде в полицията, след като се случи?
- Вие сте човек. Трябваше да убия един от вашите. Говорех истината години наред, докато бях затворена, но никой не ми повярва. Не бях готова да рискувам. Хората всеки път отказваха да ми помогнат. Знаех, че трябва да стигна до Хомеланд.
- Разбирам. Говорихме задълбочено с персонала, в който сте били държана, извадихме вашите медицински досиета и дори финансовите данни за вашата грижа. Гарза млъкна, погледът й огледа Кенди.
- Исках лично да ви кажа, че съжалявам за това, което е трябвало да преживеете.
Кенди не беше очаквала това.
- Имахме четирима консултанти, които преминаха през всички документи и замириса до небето. Вашите права като пациент са били нарушавани ежедневно. Някои от лекарствата, с които са ви били, са били противопоказни на медицинската диагноза, поставена от д-р Пес. Само някой нает би направил това, което е направено на вас. Проследихме финансите извън страната по сметка, която принадлежи на човек, който е починал преди повече от двадесет години. Била е отворена седмици след нахлуването в първото съоражение на Мерикъл Индъстрис. Разкрихме и случая с убийствата, когато сте били дете. Били сте свидетел на убийството на майка си и съседа ви?
Кенди кимна.
- Силни експлозии ме събудиха. Не мога да ви кажа колко, но имаше много. В коридора беше тъмно и исках да отида при майка ми. Страхувах се от силните звуци. Майка ми и господин Купър от съседната къща бяха голи и окървавени на леглото. До тях лежеше пистолет. Знаех какво е, защото баща ми го притежаваше. Научиха ме никога да не го пипам. Държеше го в кабинета си долу. Чух стъпки, затова се скрих зад вратата на спалнята. Баща ми влезе с нож и започна да ги намушква. Изваждаше нещо от телата им и го прибираше в джоба на якето си. Беше донесъл бутилки от бара от долния етаж. Той ги отвори, изля ги над леглото и запали огън. Това ме изплаши достатъчно, за да ме накара да се раздвижа. Исках да бягам, но замръзнах, когато той се обърна и ме погледна. Баща ми ме заведе в Мерикъл и ме остави там. Преместиха ме от там в болницата, когато бях на шестнайсет.
- Защо?
Кенди погледна Брийз за помощ. Тя не искаше да обяснява какво се е случило този ден с котката и бурната реакция на Хироу.