- Разстроена си. Гневът се надигна в него. - Кой те разстрои? Какво казаха?
Тя се издигна на пръстите си и се облегна на него.
- Искам кучешката поза. Трябва да празнуваме.
Той я обгърна с ръце и нравът му избледня толкова бързо, колкото бързо се появи, превръщайки се в изумление.
- Ти си многоооо лоша.
- Аз съм. Ще те оставя да ме гъделичкаш, ако сме голи.
Той я пусна и стисна ръката си.
- Да тръгваме.
Смехът й го зарадва.
Епилог
Два месеца по-късно
Хироу влезе в апартамента си и натисна ключа на светлината. Нищо не се случи. От далечния ъгъл на стаята прозвуча кикот. Той изръмжа ниско и затвори вратата след себе си.
- Какво правиш, Кенди?
- Чакам да се прибереш. Помниш ли, че играехме на криеница?
Той стисна презрамките на бронежилетката си, разкъсвайки ги.
- Разбира се.
- Как е зрението ти на тази светлина? Не е толкова тъмно, колкото беше в нашата килия.
Той я забеляза близо до вратата на спалнята. Тя беше просто по-тъмна сянка в стаята. Извади бронежилетката и я пусна. След това свали коланът и оръжието си.
- Искаш да играеш?
- Винаги искам да играя с теб. Тук имаме повече място, отколкото преди в Мерикъл. Можеш ли да ме видиш? Опитах се да покрия всички прозорци, но тук все още е по-светло, отколкото исках.
- Какво получавам, ако те хвана? Той се наведе и свали ботушите си.
- Какво искаш?
- Теб гола.
- Не е честно.
Той се изправи. - Защо не?
- Вече съм без дрехи.
Той тихо изръмжа. Вдиша и усети аромата на нейната възбуда. Това веднага го възбуди и него. - Какво правeше, докато ме няма, моя Кенди?
- Мислех си за теб, моето кученце. Тя пристъпи пред отворената врата на спалнята. - Ела ме хвани. Тя се скри в спалнята.
Той я последва, внимавайки да не удари коленете си в масичката за кафе. Влезе в спалнята и се огледа. Покрила бе по-малкият прозорец на спалнята по-добре , оставяйки го без достатъчно светлина, за да вижда толкова добре, колкото беше в хола. Той подуши въздуха, проследявайки я по аромат. Тя беше близо до леглото.
- Не е честно - прошепна тя.
- Кой каза, че трябва да бъда? Гола си. Той я хвана бързо, изкикоти се и я вдигна на ръце.
- Не трябва да използваш сетивата си срещу мен, когато нямам същите. Помниш ли?
- Преди носеше дрехи. Нещата се променят. Никога преди не съм искал да те хвана толкова много. Той седна на леглото с нея в скута си. Ръцете му се разхождаха по тялото й и той обхвана една от бузите й. Нежно я стисна. - Обичам да те чувствам.
- Харесваш моите извивки.
Другата му ръка погали нейния мек, топъл стомах.
- Да така е.
Тя се обърна в него и обви ръце около врата му.
- Мога ли да изхвърля презервативите? Триша каза, че съм здрава. С няколко килограма съм над това, което тя искаше да напълнея.
- Искаш да опитаме за бебе сега?
- Да. Тя докосна с устата брадичката му и прошепна в ухото му.
- Ние компенсираме загубеното време.
- Може да не се случи веднага.
- Знам. Чух какво каза Триша. Тя не искаше да бъдем разочаровани, ако не забременея от първия опит.
- Ще включа светлината. Искам да те видя.
Тя беше тази, която се наведе към нощното шкафче и включи лампата. Той примигна, за да коригира зрението си, и се ухили. Изучи своя Кенди. Сега тя имаше здравословно сияние и вече не изглеждаше така, както при първата й среща с него. Тя беше още по-красива.
- От теб оставам без дъх.
- Винаги казваш това, когато съм гола.
- Казвам го и когато си облечена. Той се втренчи в очите й. - Това е така, защото искам да те оближа веднага и да бъда вътре в теб, когато започнеш да стенеш името ми.
Тя се усмихна и потърси долната част на ризата му, дърпайки я, за да я извади от колана на панталона му.
- Да я махнем от теб.
Той се облегна назад, за да й помогне и тя бутна ризата нагоре. Вдигна ръце и я свали като я хвърли на килима. Хироу падна назад на леглото и наблюдаваше как Кенди прекрачи бедрата му, пъргавите й пръсти отваряха предната част на панталона му. Той обичаше да я гледа, да я наблюдава. Тя вдигна поглед и направи пауза, леко накланяйки глава.
- Какво?
- Просто съм щастлив.
- Ще бъдеш по-щаслив, ако спреш да лежиш там и ми помогнеш да сваля тези панталони от теб.
Той протегна ръка и обви ръце около бедрата й.
- Трябва да ти кажа нещо.
- Какво има?
- Веднъж ти казах, че ти си моята слабост. Сгреших. Ти си моята сила.
Тя се наведе над него, опирайки ръце в горната част на гърдите му.
- Не е нужно да казваш това.
- Напротив. По това време се страхувах. Погрешно разбрах как се чувствам към теб, че те приех като моя слабост. Ти си всичко за мен и аз само едва съществувах след като те загубих, но всъщност не бях жив, докато не ме намери отново. Благодаря ти.