- Толкова съжалявам.
- Аз също. Пое дълбоко въздух и бавно го издиша. Гласът му омекна.
- Трябваше да убия 139, когато тя ме помоли. Страдаше толкова много. Бях лоша полвинка.
- Имал си надежда, че тя ще се оправи.
Той обърна лицето си и сълзите му заблестяха в очите.
- Тя каза, че ако ми пука за нея, ще и счупя врата за спре да диша. Просто не можах да го направя. Той се измъкна от хватката на Дана и се загледа в двете си ръце, които лежаха на бедрата му. - Бях слаб.
- Моурн. Дана се задави, страдайки от болката му. - Не си причинявай това. Очевидно много си я обичал и не си могъл да я нараниш. Това не е слабост. Няма нищо лошо в това да не се отказваш от надеждата за някого, когото обичаш. Това е всичко, за което си виновен.
Той се наведе по-близо.
- Как да живея с това?
- Караш го ден за ден и си даваш време да се излекуваш. Спри да се държиш толкова силно за мъката. Създай си приятелства. Намери нещо, което да запълни времето ти. Осъзнай, че животът продължава, дори когато смяташ, че не трябва. Ти си жив. Аз съм жива. Ние сме тук. Приеми това.
Той премигна със сълзи и се изправи. - Поискай работа и си намери цел?
- Това е чудесно начало.
Той кимна, гледайки встрани. - Трябва да те върна обратно.
Дана протегна ръка и го хвана за ръката. Той не се отдръпна. - Защо просто не поседим тук още малко? Искаш ли да останеш сам?
- Не.
Тя също не искаше. Дана преплете пръстите си с неговите. - Следващия път обаче трябва да намерим по-удобно място. Тя намести дупето си на дървената пейка. - Или ще донеса възглавници.
Той я погледна и изви вежда.
- Възглавница?
- Да я използваме за омекотяване когато седим на тези седалки.
Той се усмихна.
- Хората са твърде свикнали на комфорта.
- Това не е лошо нещо.
* * * * *
Моурн се облегна на дървото, гледайки как Дана се качва в леглото си. Те прекараха няколко часа заедно и той се радваше просто да седи с нея. Дори беше хубаво да може да говори за 139. Човекът не го беше осъдил или беше ужасен от думите му. Имали са различни животи. Той очакваше да възникнат проблеми.
Тих шум го предупреди и той обърна глава, гледайки как Даркнес се приближава.
- Не исках да те стряскам, призна мъжът.
- Няма да навредя на Дана.
- Само я наблюдаваш?
- Нямаш ли си полвинка, с която да спиш? Не се ли чуди къде си?
- Тя знае къде съм и че те държа под око. Очарователна ли е сестрата на Пол?
- Тя също не спи много.
Даркнес обърна главата си, за да проследи погледа на Моурн. - Тя чете книга. Какво е заглавието?
- Не знам. Не исках да се приближавам толкова близо.
Мъжа се облегна от другата страна на дървото и кръстоса ръце. - Ти излезе за малко с нея. Къде отидохте?
- Да говорим. Моурн се скова. - Накара ли Сигурността да ни търси?
- Не. Наблюдавах те как я връщаш. Тя изглеждаше невредима и не усещам нейния страх да идва от теб.
- Няма да я нараня.
- Тя също е загубила половинката си. Помага ли разговорът?
Моурн обмисли отговора. Даркнес можеше да накара Дана да напусне Хомеланд или да го изпрати в Дивата зона. - Да. Тя ме разбира.
- Добре.
Той се отпусна, отговорът не беше заплашителен. Спокойствието му се изпари, когато Даркнес отново заговори.
- Смяташ ли да я преследваш всяка вечер?
- Не я преследвам. Наблюдавам я.
- Тя не е в никаква опасност.
- Все още не искам да се прибирам.
- Мразя да гледам тавана.
Моурн щракна с глава в посока към мъжкия, изучавайки го.
Даркнес задържа погледа му и кимна. - Бил съм в твоето положение и съм го правил. Все пак ще ти дам предупреждение.
- Няма да навредя на Дана. Той изръмжа ниско, обиден.
- Вярвам в това. Успокой задника си или тя ще те чуе. Хората нямат сетивата ни, но ако заговориш по-силно, тя няма да може да го пропусне. Телевизорът й не е включен за да заглуши външните шумове. Предупреждението ми е, че последния път, когато бях очарован от човек, в крайна сметка се свързах с нея. Не съжалявам, защото беше най-хубавото нещо, което ми се случи, но това беше шок. Предопреждавам те.
- Никой няма да се чифтосва с мен. Аз съм повреден.
- И аз казвах това. Тогава Кат дойде в живота ми. Тя ме излекува, когато не мислех, че това е възможно. Спри да се биеш с други мъже. Той рязко насочи глава към дома на Пол. - Тя може да се превърне в причина да искаш да живееш.
- Човек? Моурн поклати глава. - Ние сме твърде различни.
- Тя e загубила половинката си. Имаш много общи неща с нея, повече отколкото с която и да е от нашите жени. Даркнес се приближи малко по-близо. - Мислил ли си да споделиш секс с нея?
- Не.
- А може би трябва.
Моурн се отблъсна от дървото и се изправи срещу мъжа.
- Защо ми казваш това?