- Няма нищо. Просто се радвам, че можем да говорим всяка вечер.
- Аз също. Това ми дава причина, която да очаквам с нетърпение.
Тя също очакваше с нетърпение техните срещи и щеше да бъде разочарована, ако той не се беше появил. Чу се леко щракване и тя обърна глава, търсейки източника. Изведнъж се включиха пръскачките. Тя ахна, когато студената вода я обля. Моурн се изправи на крака и се наведе, грабвайки я в обятията си.
Това не й попречи да се намокри. Той сигурно беше мокър. Тя притисна глава към рамото му и го прегърна през врата, докато я отнасяше.
- Дръж се - подкани я той.
Толкова за нашия разговор. Ще трябваше да я заведе вкъщи, за да може да се преоблече. Той спря и освободи едната си ръка, след което я наклони. Тя вдигна глава, когато чу звука на затваряща се врата и шумът от пръскачките заглъхна. Беше напълно тъмно, докато той се наклони, вероятно използвайки лакътя си, за да натисне контакта за светлината. Тя се огледа наоколо. Бяха в бараката.
- Добре ли си?
Тя се засмя.
- Да. Сменили са таймера? Чувам ги да се влючват от стаята ми, но обикновено е точно преди зазоряване.
Той я остави и отстъпи назад. Дънките му бяха залепени по краката му.
- Някой трябва да е променил настройката на таймера. Ти си мокра.
- И ти също. Тя забеляза челото му. - Оздравяваш бързо. Той имаше само лека синина там и порезът беше почти изчезнал.
Той я заобиколи и се пресегна към най-горния рафт покрай стена в която имаше спортно оборудване. Изправи се срещу нея.
- Ще затворя очи. Съблечи се и сложи това около себе си.
Дана погледна копринения материал. На него беше отпечатана вълча глава. Погледът й се насочи към Моурн.
- Това флаг ли е?
- Да. Има още. Ще увия един около кръста си. Искам да говоря с теб.
- Можеш просто да ме върнеш при Пол. Можем да влезем вътре и аз ще използвам сушилнята за дрехите ни.
- Твоят брат няма да иска да вляза в дома му.
- Той спи.
- Предпочитам да не рискувам. Тук си в безопасност. Никога не бих те наранил.
Сериозният поглед в очите му я караше да се чувства в безопасност. Моурн не беше като другите мъже. Той не само страдаше от загубата на жената, която обичаше, но и никога не я караше да се чувства неудобно.
- Обърни се.
Той се завъртя. Тя се наведе и издърпа платнените си обувки и ги хвърли в ъгъла. Свали клина и тениската си. Сутиенът и гащичките й бяха само леко влажни. Тя се замисли, но свали и тях. Знамето беше по-голямо, отколкото подозираше, когато го разгъна и уви в стил тога, около средата си.
- Готова съм.
- Мой ред. Той се изправи срещу нея. - Затвори си очите.
Тя се обърна с гръб към него. Беше странно да си в малка сграда, съблечена. Това не беше нещо, което обикновено правеше, но вярваше, че Моурн няма да направи нищо неудачно. Той все още си оставаше малко нервен към начинаещото им приятелство и тя трябваше да го има предвид. Можеше да не се върне, ако я придружи обратно до Пол, за да се преоблече. Предпочете да остане за малко в бараката с него, отколкото да се изправи сама пред спалнята за гости, докато настъпи съня й.
- Казах на Пол, че искам да остана при него тази седмица. Беше безопасна тема за обсъждане.
- Каза ли му, че си говорим? Моурн пусна нещо мокро на пода, вероятно ризата или панталона си.
- Не. Уважавам твоето желание. Знам, че не искаш той да знае, че прекарваме време заедно. Майка ми се обади днес. Използвах това като причина да удължа престоя си.
- Как така тя може да е причина?
- Тя от много време се опитва да ме уреди с мъже. Отново се опитва. Уредила ми е среща в четвъртък вечерта. Казах на Пол, че искам да остана по-дълго, за да мога да й кажа, че все още ще съм извън града.
- Кой е мъжът? Гласът му леко се задълбочи.
- Сина на нейна приятелка, когото никога не съм срещала. Той е на тридесет и пет и живее с майка си. Не благодаря. Не трябваше да чувам повече за да знам, че няма да се получи.
- Той е възрастен мъж. Мислех, че хората напускат дома си, след като са завършили обучението си.
- Те би трябвало да го напраят, но някои мъже се радват да бъдат глезени от майките си твърде много. Обзалагам се, че случаят е такъв с този. Той вероятно търси жена, която може да прави всичко, което прави майка му, плюс да прави секс с него. Това няма да съм аз.
- Това е странно.
- Някои хора са.
- Покрит съм.
Дана се обърна и трябваше да запечата устните си. Моурн беше увил знамето около кръста си, но широките му мускулестите гърди, стомаха и ръцете му бяха като атака, за което тя не беше подготвена. В парка в ноща когато и бе дал ризата си беше достатъчно тъмно и тя не беше могла да го огледа достатачно добре. Светлината вътре в бараката разкриваше всеки сантиметър от него в детайли. Той имаше най-доброто тяло, което някога бе виждала. Изглеждаше още по-голям и впечатляващ в малкото затворено пространство. Единствените недостатъци бяха няколко натъртвания от битката, в която бе участвал и превързаната му ръка. Тази на крака му беше изчезнала, а раната изглеждаше така, сякаш се е случило преди седмица или повече, вместо само преди броени дни. Това я впечатли.