Дана не можеше да не се съгласи, че наистина го чувстваше много добре. Топло, меко на всички правилни места, но тогава нещо твърдо се притисна към задната част на бедрата й. Отне й секунда, за да разбере какво е, и тя ахна.
- Не се тревожи. Това е физически отговор.
Той беше възбуден. Тя го усещаше притиснато до долната страна на краката й между дупето и коленете, където седеше в скута му. Дишането й се ускори и тя се опита да го забави. Страхът не беше причината. Не смяташе, че той ще й направи нещо лошо.
- Дана? Добре ли си?
Тя кимна мълчаливо.
-Погледни ме. Той отдалечи главата си от нейната.
Дана се поколеба, но набра смелост. Беше леко смущаващо да знае, че и двамата са наясно с физическото му състояние. Тя вдигна брадичка и се загледа в очите му.
- Никога няма да ти навредя, закле се той и искреността засия от тези поразителни очи. - Моля те, не се страхувай от мен.
- Вероятно би трябвало да сляза от скута ти. Предполагам, че това беше лоша идея, а? Тя се изчерви. - Аз, леле, това е неудобно.
Той не отвори ръце. Не беше сигурна какво да каже. - Така ли?
- Харесва ми да те държа. Наслаждавам се на начина, по който те чувствам в ръцете си и как миришеш. Не му беше трудно да намери думи.
Дана преглътна тежко, поддържайки зрителен контакт.
- Пол ми каза да се откажа от парфюма и козметиката си. Даде ми неща за къпане с които няма да карам Новите видове да кихат, докато съм тук. Това вероятно е новият шампоан и балсам, който използвам.
- Човешките закони не се отнасят за мен.
- Това не е закона. Просто ... - Тя залитна, когато той се наведе по-близо и я подуши. От гърдите му се чу тихо мъркащо звучене и това предизвика малки вибрации на ръката й, където тя се бе опряла в него.
- Просто това е какво?
Очакваше отговор, но всичко, което тя можеше да направи, беше да се взира в очите му.
- Трябва да стана, изрече тя накрая.
Той все още не отвори ръце. - Защо? Харесваш ми тук. Неудобно ли ти е?
Всъщност и беше много уютно да седи в него. Беше едър, топъл и я държеше нежно. Просто усещането от ерекцията му, притиснато към задната част на бедрата й под тънкия материал на знамената, не беше нещо, което тя можеше да пренебрегне.
- Аз съм мъж. Аз реагирам на теб. Това не означава, че ще те съблека и ще очаквам да споделиш секс с мен.
Дишането й набра скорост и сърцето й заби силно. Образът, че той прави това, я накара да се олюлее. Не беше сигурна как да се почувства. Погледът й се спусна към гърдите му и след това към широките му рамене. Той беше достатъчно силен да направи всичко, което иска с нея, но тя не се страхуваше от него. Вдигна поглед и огледа очите му. Те я привличаха, толкова уникални и красиви. Никога досега не бе виждала нещо подобно на тях. Можеше да се взира в тях безкрайно.
- Обичам да си говорим. Кажи ми какво мислиш.
- Чувствам те наистина голям. Тя съжали за изпуснати те си думи и горещина пламна по бузите й. Наведе глава и вдигна едната си ръка, покривайки очите си. - Извинявай. Не исках да кажа това. Беше първото нещо, което се появи в главата ми.
Той се засмя. - Аз съм голям. Нали? Говорим и сме честни. Харесва ми. Защо се изчервяваш? Това е привлекателно.
Дана надникна към него. Той я наблюдаваше с лека усмивка на лицето. Забавлението му беше лесно да се идентифицира.
- Наслаждаваш се на това.
- Малко. Той сви рамене. - Ще те пусна, ако наистина го искаш, но бих искал да продължа да те държа. Приятно ми е.
Наистина. Ако само можеше просто да пренебрегне, че не бедрото му беше това което бе притиснато към гърба й.
- Да и на мен, призна тя.
- Аз не знам как да те убедя да споделяш секс с мен. Ти не си от Видовете. Той се намръщи и погледна надолу към върха, където знамето беше прибрано около гърдите ѝ. - Последното нещо, което бих искал, е да те накарам да се страхуваш от мен. Хората са много различни.
- Наистина ли сме? Искаше да отклони темата от секса. Той беше твърде добре изглеждащ и беше минало много време, откакто тя бе изпитвала искрено влечение към мъж. Беше много наясно с Моурн.
- Да. Женските видове са агресивни. Щяха да ме хванат и да се втрият в тялото ми. Те не се изчервяват или не се притесняват от мен по начина, по който го правиш.
- Това често ли ти се случва? Има ли жени които те преследват? Не й хареса малкото семе на ревност, което се породи в нея.
- Понякога. Те ме съжаляват.
- Но не си ли, хм, преминал през това?
- Ти си първата жена, която ме възбуди. Не съм споделял секс с никого, освен с половинката си.
Той й беше казал това и преди, но тя не знаеше какво прави той, докато беше далеч от нея. Нещата може да са се променили.
- О.
- Това ме обърква, призна той, а гласът му се понижи само до шепот. - Харесвам те.