Глава 5
Моурн копнееше да свали знамето от тялото на Дана и да я положи върху възглавницата на пейката. Той беше свалил подложката от шезлонга в задния двор на жилището за гости и го занесе в бараката. Беше дебело подплатена и плюшена. Искаше да я полежи на тази възглавница и да изследва всеки сантиметър от кожата на Дана, да я докосне. Той не видя страх в очите й, но имаше много колебания.
Наистина ли вярваше, че той иска заместител на 139? Той не можеше да разбере нейната логика. Тя не беше нищо подобно на половинката, която беше загубил и той не би искал това дори. Би било трудно да се научи как да живее с човек, но той беше готов да направи всичко необходимо, за да проработи. Дана беше човек с когото можеше да разговаря и тя беше първата жена, която възроди желанието му да живее.
Освен това изпитваше здравословна доза чист похот. Пенисът му го болеше като никога до сега. Копнееше да бъде вътре в нея, въпреки притеснението си, че може да й причини вреда. Ще трябва да действа много бавно и да използва всеки грам самоконтрол. Дана не изглеждаше така, сякаш е нетърпелива да сподели секс с него и това означаваше да я подтикне да му позволи да премахне знамето от тялото й.
- Моурн. Гласът й излезе малко задъхан.
- Позволи ми да те докосна.
- Ти го правиш. Бузите й бяха розови и тя облиза устни.
Дана не помръдваше, за да се отдалечи от докосванията му на дупето й. Тя имаше обилно количество плът в тази област. Харесваше му да го държи в дланта на ръката си. Той се отръпна от пейката, като продължаваше да я държи в скута си. Изви тялото си точно колкото да я обърне, така че когато се наведе напред, той успя да я положи на възглавницата. Тя го хвана за горната част на ръцете му. Той изтегли ръката си под дупето й и я плъзна нагоре по бедрата й. Неговият разговор с Даркнес за човешкия секс се възпроизведе в главата му.
- Искам да те съблека и да заровя лицето ми между бедрата ти. Бих искал да оближа котенцето ти. Аз мъркам. Знаеш ли какво означава това?
Тя поклати глава и преглътна силно.
- По-добър съм от вибратор. Казаха ми какво прави един от тези на твоя вид и колко е добър за жените. Притежаваш ли такъв?
Бузите й станаха още по-розови и устните й се разтвориха. Тя остана няма, като в същото време изглеждаше смаяна.
- Притежаваш ли такъв, Дана? Каза името й, за да се увери, че тя знае, че е жената, за която той си мисли.
Тя кимна. Беше леко, но той видя движението.
- Ще те накарам да свършиш силно. Той се размърда малко, приспособявайки се докато лактите му легнаха на възглавницата от двете страни на ребрата й, и се наведе по-близо, внимавайки да не държи тежестта си върху нея. Той се притесняваше, че тя ще изпадне в паника и може би ще се отдръпне и удари като падне на пода. - Искам да ти покажа предимствата да имаш партньор от Видовете. Позволи ми да го направя.
Тя се втренчи в него, изглеждайки леко замаяна. Даркнес беше казала да не е прекалено прям, но той не можеше да се въздържи. Досега Дана беше приела всичко за него и не беше показала никакво отвращение, когато той й каза как се е чифтосал с 139. Хората не са се обвързвали по този начин, но тя не го беше осъдила. Искаше да бъде напълно честен. Лъжите бяха лош начин да започнат връзката си. Той се опита да я измами, когато я намокри с пръскачките. Това го накара се да почувства виновен.
- Искам да разперя краката ти и да те оголя за устата ми. Той облиза устните си, забелязвайки как погледът й се стрелна надолу, за да наблюдава езика му. - Ще бъда нежен и ще го карам бавно. Ще се почувстваш добре. Обещавам ти това. Не се страхувай от зъбите ми. Цял ден си мислех какви възражения може да имаш и това трябва да е едно от тях. Въпреки че съм по-голям от човешките мъж, когато те взема, ще бъда изключително нежен. Няма да те смажа с теглото си или да те натъртя с ръцете си. Наясно съм със силата си. Що се отнася до размера на моя член, тялото ти ще се разтегне, за да ме поеме и ти ще бъдеш много мокра, след като те накарам да свършиш преди това. Ще се движа внимателно в теб и ще се уверя, че ти е хубаво. Имам контрол. Нека ти покажа.
Тя вдигна поглед, за да го заключи с неговия. Дана остана няма, все още изглеждаше смаяна. Възможно беше да е бил твърде директен, но не виждаше страх. Това беше най-важната част.