- Ще поискам жилище сутринта. Ще ни настанят в къща като на Пол. Тази вечер можем да спим тук.
- Не можем просто да се преместим заедно.
Това изтри доброто му настроение.
- Ние можем. Знам, че не си готова да се чифтосаш с мен. Искаш време. Разбирам, че трябва да научиш повече за мен, преди да подпишеш документите. Най-добрият начин да те убедя, че аз съм твоят мъж е като живеем заедно.
Новите видове не излизат на срещи. Думите на Пол отново прозвучаха в главата й. Повечето мъже се страхуваха да се обвържат. Моурн искаше да влезе на пълни обороти в истинска връзка, да скочи с двата крака.
- Ще те гушкам, докато спим. Ще споделяме ястия. Ще е хубаво. Поне опитай.
Трудно беше да се откаже, когато той я погледна с тези великолепни очи и с преплетени тела. Дрезгавия му глас също не помогна. Тя трудно се съпротивляваше. Също така как е някара да си отвори бедрата. Никой мъж никога не беше говорил с нея по този начин и това беше изключително възбуждащо нещо на което тя не можеше да устои.
- Спи с мен и виж как ще ти хареса.
Той нежно се отдръпна от тялото й и стана.
- Тази пейка е твърде тясна. Аз ще спя от долу, а ти легни върху мен. Той се изправи и протегна ръка към нея.
Тя се поколеба и след това я взе.
- Пол ще се притеснява, когато разбере, че не съм си в къщи.
- Аз съм ранобуден. Ще те заведа у дома, за да си вземеш нещата, преди той да се събуди. Ще му кажем, че си в безопасност с мен.
Тя си представяше лицето на брат си, ако обяви, че ще се измести да живее с Нов вид. Вероятно би загубил ума си. Той й каза да не се свързва с Моурн. Тя беше почти сигурна, че той няма да се зарадва или да го приеме без много да й крещи първо.
- Ще остана с теб тази вечер, но трябва да си помисля за това да живея заедно с теб. Това е огромна стъпка, Моурн.
Той изръмжа тихо към нея и очите му се присвиха.
- Ще те направя щаслива.
- Не е това. Просто всичко се случва твърде бързо за мен и животът заедно е огромна стъпка. Тя не спомена, че и сексът е прекаран и все още и беше трудно да се примири с това което току-що бяха направили. - Нека си помисля.
Изражението му се смекчи.
- Разбирам. Благодаря ти, че остана с мен тази вечер, Дана. Наистина искам да те прегърна и да спиш в ръцете ми.
Тя хвана ръката на Моурн и му позволи да я издърпа права. Той се изпъна по гръб на пейката и се усмихна. Тя се възхити колко невероятно секси изглеждаше гол. Знамето вече не беше увито около кръста му.
- Легни върху мен.
Тя се поколеба.
- Може да съм твърде тежка.
Той се изкикоти и седна, колкото да хване ръката й в своята, като я дръпна надолу. В крайна сметка тя се просна върху него, краката й бяха леко разтворени така, че да не му е притиска члена. Който се втвърди между бедрата й. Моурн я нагласи, така че гърдите му служеха като възглавница за главата й близо до рамото му. Той дръпна знамето й надолу, за да покрие дупето й, след което обгърна кръста й.
- Ти си в безопасност. Достатъчно топло ли ти е?
Той отделяше много телесна топлина.
- Да.
Моурн притисна челюстта си до върха на главата й.
- Добре. Това е хубаво, нали?
Тя се отпусна и трябваше да признае, беше.
- Да.
Той беше голям и солиден под нея. Топло. Ръцете му около нея се чувстваха приятно. Дори й харесваше да чува пулса му под ухото си. Започна да я гали по гърба. Това я накара да се почувства наистина добре и я отпусна допълнително.
- Чувствам те много добре - изръмжа той. - Светлината притеснява ли те? Забравих да я изключа.
- Не е ярко.
- Опитай се да поспиш. С теб съм.
Тя затвори очи, но сънят не дойде веднага. Моурн продължаваше да я гали по гърба, а голямата му ръка леко масажираше извивката на дупето й на всеки няколко минути. Нямаше никакво желание да го помоли да я прибере вкъщи. Тя просто ще трябва да спи в стаята си сама. Това не беше нещо, което искаше да направи, когато той я прегръщаше толкова добре. Накрая тя се унесе.
Глава 6
- Извинявам се, че спах по-дълго, отколкото вярвах, че ще го направя. Моурн не изглеждаше да съжалява, когато се усмихна. - Това е най-добрият сън, който съм имал от дълго време.
Дана трябваше да се съгласи.
- Аз също.
- Обикновено се събуждам от кошмари. Дори се притеснявах, че може да се обърна насън и да те съборя на пода.
Тя се ухили, борейки се да си сложи гащите. Все още мокрият материал се придържаше към краката й. Тя успя да се облече и се изправи срещу Моурн. Той също беше облякъл мокрите си дрехи. Те вероятно изглеждаха като плачевна двойка с лошото си облекло и разрошените си коси. Беше очевидно, че току-що са се събудили.