- Той наистина звучи като задник.
- Благодаря ти, че го прие добре, когато ти разказах как 139 стана моя половинка. Разбирам, че не така хората създават връзки.
Тя стопи разстоянието между тях и го хвана за ръката.
- Ти си невероятен човек, Моурн. Ти си сладък и мил. Съжалявам за това, което Крегор ти е казал.
Той се усмихна.
- Защо винаги се извиняваш за други хора?
Тя се усмихна.
- Не знам.
- Възхитително е, но не е необходимо. Не го приех лично. Той мисли като човек. Нашата история е значително по-различна. Нямахме избор, дори веднъж.
Тя имаше желанието да го целуне, но не беше толкова напредничава.
- Трябва да отидем при Пол, преди той наистина да откачи.
- Искам да живееш с мен.
- Знам, но трябва да помисля за това.
- Мога ли да помоля Даркнес да ни осигури къща за двойки, за да можем да отидем там през нощта? Ще се пренеса във вилата и можеш да ме посетиш, за да имаме поверителност. Той огледа навеса и после отново я погледна. - Искам да те заведа някъде на по-хубаво от това място.
Тя кимна.
- Мислиш ли, че можеш да направиш това?
- Да разбира се. Смяната ми ще приключи в четири днес. Мога ли да те взема около четири и половина? Ще взема храна за нас и можем да ядем заедно във вилата. Ще бъде като среща, но никой няма да се опита да се намеси.
- Бих искал това.
- Какво обичаш да ядеш?
- Вечерях с пържено пиле, когато Пол ме заведе в бара. Много ми хареса.
- Ще го поръчам за теб.
Моурн я заобиколи и отвори вратата. Ярката светлина я заслепи за момент, но тя го последва. Той се завъртя и тя не се изненада, когато просто я грабна в обятията си. Изглежда му беше приятно да я носи или може би смяташе, че ходенето й по трева не е приемливо. Тя обви ръце около врата му, когато той затвори вратата.
- Нека аз да говоря, когато стигнем до къщата. Тя се чувстваше по-подготвена да се справи с Пол. - Нямам идея как да накарам брат си да разбере защо прекарах нощта с теб, но ще направя всичко възможно. Просто ми обещай, че няма да се биеш с Пол. Няма да реагира добре, когато се появим там. Вероятно вече е открил, че не съм в стаята си.
- Вече нямам желание да се бия с мъже, особено с такъв, който има толкова голямо значение за теб. Ще го огранича, ако ме нападне.
Тя трепна.
- Не искам вие двамата да се биете.
- Ти си зряла жена. Твое е решението да спиш с мен, а не негово.
- Не разбираш големите братя.
- Това е вярно. Нямам семейство.
Паркът изглеждаше празен. Те се приближиха до задната част на къщата на Пол. Това беше първата индикация за това, което чакаше вътре. Двама униформени служители от Новите Видове бяха във вътрешния двор, единият от тях разговаряше по мобилния телефон.
- Мамка му. Пол трябва да се е обадил на Сигурността.
- Всичко ще е наред - прошепна Моурн.
Офицера който беше на телефона затвори и го пъхна в предния си джоб. Моурн прекрачи оградата и заведе Дана до тях. Той я спусна нежно на крака. Офицера го изгледа яростно, но се обърна към Дана, когато заговори.
- Наранена ли сте?
- Не.
Плъзгащата врата се отвори и излезе висок, чернокос Нов вид. Суровото изражение на лицето му го направи някак страшен. Той обаче не носеше униформа. Вместо това беше облечен с дънки и черна риза с копчета.
- Даркнес. Моурн пристъпи по-близо до Дана и сложи тялото си между нея и другия мъж.
- Часът е десет и половина. Пол се е събудил и беше много разтревожен, когато разбра, че сестра му не е в стаята си. Той призова за пълно мащабно претърсване на Хомеланд, за да я намерим. Намесих се и го задържах тук. Трябваше обаче да го уведомя, че двамата прекарвате вечерите си заедно. Той бързо огледа Дана. - Обещах му, че ще си добре. Тя изглежда така.
- Спахме твърде дълго. Извинявам се. Моурн протегна ръка и я хвана за ръката. - Помолих Дана да живее с мен, но тя се нуждае от повече време, преди да се почувства спокойна с това. Все пак бих искал да поискам къща за двойки, за да може тя да ме посети там. Би ли говорил от мое име за да може това да се случи?
Даркнес се поколеба, очевидно обмисляйки всичко.
- Какво не е наред с общежитието за мъже?
- Другите мъже може да пожелаят да я защитят от мен. Не искам да възникват проблеми.
Чернокосият сякаш размишляваше за няколко дълги секунди.
- Мога да уредя това.
- Отивам на смяна по обяд, но излизам от дежурството в четири. Мислиш ли, че може да се уреди до тогава? Не искам да я водя до бараката всеки път, когато се срещаме.
Даркнес кимна.
- Мисля, че мога. Тогава той погледна Дана. - Бихте ли се чувствали в безопасност на по-лично място с него?