Тя стисна ръката на Моурн, благодарна, че я държеше. Големият облечен в черно тип я изплаши.
- Да. Опитваме се да се опознаем по-добре, отговори тя, чувствайки нуждата от обяснение. Ситуацията й напомняше за първия път, когато се срещна с бащата на Томи, след като започнаха да излизат. Беше ужасена, че ще й каже да изчезне и да не се приближава до сина му.
Даркнес въздъхна.
- Добре. Може би искате да говорите с брат си. Той крачи в хола си и отказва да се успокои, докато не ви намерим. Даркнес погледна Моурн. - Остани на място. Той иска да те удари. Отказвам да ти позволя да се биеш с човек, особено с този.
- Дадох си думата, че ще огранича Пол, само ако той ме нападне.
Даркнес изръмжа. - Остави я да влезе сама. Брат й няма да й навреди. Най-добре е тя да разговаря с Пол, без да си в полезрението му. Отиваш на дежурство след малко повече от час. Миришеш на жената. Имаш нужда от душ и ще имаш време да събереш вещите си преди смяната ти.
- Трябва да говоря с Пол и да го уверя, че Дана е в безопасност с мен.
Даркнес поклати глава.
- Очевидно е дори за човек какво сте направили двамата. Повярвай ми, той ще те атакува. Споделил си секс със сестра му. Това е семеен проблем, с който тя трябва да се справи без теб. Кажи и довиждане и можеш да я вземеш, след като смяната ти приключи. Ще се свържа с теб за да ти кажа новия ти адрес. Ще остана тук, за да се уверя, че всичко е наред. Няма да позволя да се случи нещо с нея, но ти просто ще изостриш ситуацията.
Дана дръпна ръката на Моурн, докато той я погледна.
- Той е прав. Ще се справя с Пол. Трябва да се изкъпеш, преди да отидеш на работа. Ще се оправя.
Той се намръщи.
Тя се втурна, преди той да успее да протестира. Изглеждаше така, сякаш наистина имаше такова намерение.
- Иди си опаковай нещата, ако смяташ да се преместиш днес. И ти трябва да ядеш нещо. Каза, че излизаш от работа в четири. Ще бъда готова, когато се появиш за нашата среща.
- Не искам да се изправяш сама срещу Пол, ако той е ядосан, че съм те държал цяла нощ навън.
- По дяволите - измърмори Даркнес. Той яростно погледна Моурн. - Вярвай ми. Прибери се вкъщи, вземи душ и направи това, което каза твоята жена. Хапни закуската си и я вземи след смяната си. Искаш ли да улесниш нещата? Не я карай да гледа как брат й те напада. Защото той ще го направи.
Моурн изръмжа ниско.
- Добре. Той пусна ръката на Дана. - Ще бъда тук, когато моята смяна приключи, веднага след като взема храната.
- Ще се видим тогава.
Той се завъртя и избяга. Дана го гледаше как си заминава, притеснен. Изглеждаше ядосан. Даркнес прочисти гърлото си и тя откъсна поглед от Моурн, за да се изправи срещу него. Напрегна се, без да харесва мрачното му изражение.
- В беда ли съм?
- За това, че сте споделили секс с Моурн?
Тя кимна. - Опитах се да го откажа от това.
Даркнес пристъпи по-близо. - Той насила ли ви накара да правите секс?
- Не. Не беше така.
- Защо мислите тогава, че ще имате проблеми?
- Той скърби за загубата на половинката си. Казах му, че е лоша идея да се свързва толкова скоро с някой друг, но той не се съгласи. Мога да разбера, ако мислите, че съм се възползвала от него, но обещавам, че нараняването му е последното нещо, което искам.
Той я изненада, като изведнъж се засмя.
- Какво е смешно?
- Хората са. Никой в Хомеланд няма да помисли, че сте се възползвали от него. Смешно е всеки път, когато чуя тези думи. Той те преследва. Нашите мъже могат да бъдат много убедителни, тъй като подозирам, че сте го научили от първа ръка, тъй като ви е държал цяла нощ и по-голямата част от сутринта. Влез вътре при брат си. Той отстъпи встрани.
Дана се поколеба.
- Наистина ли е ядосан Пол?
- Той се притеснява.
Тя кимна, пое дълбоко въздух и го издиша. Мина покрай двамата Офицери, без да ги погледне и влезе в къщата. Пол беше в кухнята с Беки. Говореха, но спряха, щом я забелязаха. Пол се втурна напред.
- Къде, по дяволите, беше? Той спря на няколко метра разстояние, като я огледа от глава до пети. - Добре ли си? Този луд кучи син нарани ли те?
- Моурн не е луд.
- Значи си била с него? Даркнес каза, че се срещаш с него всяка вечер, след като си легнем.
- Успокой се, Пол - подкани го Беки.
- Стой настрана от това.
Дана се намръщи. - Не говори с нея по този начин.
- Аз съм лошият? Пол вдигна ръце. - Събудих се, а ти не беше тук. Тогава разбирам, че ме лъжеш и се мотаеш с Моурн. Казах ти да стоиш далеч от него. Той не е добре с главата.
- Той е загубил половинката си и се бори с това. Била съм в неговото положение, помниш ли?
- Да. Пол кимна. - Беше като луда, след като загуби съпруга си. Всички се притеснявахме, че ще си изстреляш самоубийствен куршум в главата.