- Пол! Беки заобиколи кухненския остров и го хвана за ръката. - Спри.
Пол затвори очи.
- Съжалявам. Той пое няколко вдишвания и отвори очи. - Страх ме беше, че Моурн ще те нарани. Той е в Медицинския през цялото време, след като започна битките с мъжете. Те не са като обикновените момчета, Дана. Той погледна покрай нея. - Кажи й, Даркнес. Моурн е опасен за Новите видове и тя не е от вашите жени. Моят вид уби половинката му. Можеше да си го изкара на сестра ми.
Дана хвърли поглед назад, осъзнавайки, че Даркнес стои точно зад нея. Той беше толкова близо, че тя можеше да премести ръката си на няколко сантиметра и да го докосне, ако иска. Той погледна надолу към нея и след това се намръщи към Пол.
- Тя прави Моурн стабилен. Той я вижда като причина да живее. Той не би й навредил, точно както ти казах по-рано, Пол. Моурн наистина има много ярост, насочена към всеки, свързан с Мерикъл, но кой от Видовете не е? Той е наясно, че сестра ти не прилича на тях и се интересува от нея като жена.
- Чудесно - промърмори Пол.
Дана се втренчи в брат си.
- Моурн няма да ми навреди.
- Откъде знаеш? Прекарала си само няколко нощи в разговор с него. Познавам го далеч по-дълго от теб и аз съм този, който продължава да го вижда доведен с наранявания. Той има желание да умре.
- Познавам го по-добре от теб.
- Глупости. Ти си наивна, Дана. Не знаеш нищо за Видовете. Предпочитам да се свържеш с такъв от Дивата зона, отколкото да скърбиш. Дори не знаеш какво означава това, но поне щях да знам, че един от тях никога няма да се обърне срещу теб. Наричат го Дивата зона с причина. Някои от тях са почти диви, но Моурн е луд. Той загуби половинката си и се побърка. Напада хора, които се опитват да се сприятелят с него. По дяволите, той нападна човека, застанал зад теб. Погледни Даркнес. Само луд кучи син щеше да започне битка с него. Даркнес е толкова страшен. Пол хвърли поглед над главата й. - Без обида, човече.
- Няма проблем - измърмори Даркнес.
- Разстроен си и си притеснен. Разбрах и съжалявам. Дана искаше да успокой ситуацията. - Успахме се, иначе щях да се върна, преди да се събудиш. Моурн...
- Спала ли си с него? Пол наведе глава, за да се вгледа в дрехите й. Той пребледня и след това рязко погледна нагоре. - Само сте спали, нали? Той се дръпна от захвата на Беки. - Чука ли те? Кажи ми, че не си му позволила да те докосне.
- Успокой се - заповяда Даркнес с груб тон.
- Разреши ли му да прави секс с теб? Пол посегна към Дана.
Даркнес внезапно я обгърна около кръста й и я дръпна назад към тялото си, отстъпвайки на няколко крачки в процеса. Той изръмжа, звукът беше страшен и заплашителен. - Не я докосвай докато си ядосан.
- Нямаше да я нараня. Пол остави ръката му да падне. - Това е моята по-малка сестра.
Даркнес освободи кръста й и отстъпи настрани, оставайки близо. - Ти си този, който се държи като луд, Пол. Тя е напълно зряла жена, която споделя секс с Моурн. Беше по взаимно съгласие. Те се обвързват и Моурн ще се премести в една от вилите, за да имат къде да прекарат лично време заедно. Тя се опитва да ти каже това, но ти не й позволяваш да говори.
Пол се отдръпна и се блъсна в кухненския остров. Той погледна Дана.
- Вярно ли е?
- Не бих го формулирал точно така, но да. Моурн ме помоли да се преместя при него, но аз му казах, че не съм готова за това. Ще прекараме повече време заедно и ще видим как ще потръгнат нещата.
- Изгуби ли си ума?
Тя виждаше колко е разстроен Пол. Мразеше да бъде причината за това. - Не би ме разбрал.
- Прав си. Не мога. Той е последният човек, с когото трябва да се свързваш. Той е емоционално нестабилен. Знам, че го съжаляваш, но това стигна твърде далеч.
Току-що беше хвърлила бомбата върху тях, така че беше готова да прости на Пол, че е малко задник. Тя дори можеше да разбере защо той е разстроен, но трябваше да поправи последното му изявление.
- Спри точно тук. Не съжалявам Моурн. Всъщност аз много държа на него. Не съм чувствала нищо към никого от Томи насам. Тя млъкна, като премести погледа си, за да включи Беки, докато поглеждаше между тях. - Моурн ме кара да чувствам отново. Знам, че е ирационално и преди няколко дни сигурно щях да си помисля същото като теб. Не го познаваш по начина, по който аз го познавам. Той споделя с мен и аз също мога да споделям с него. Също така той не би ме наранил. Имам му доверие. Той е сладък и наистина е прекрасен, Пол. Не знам как да обясня това, за да разбереш, но искам да опитам да имам връзка с Моурн.
Тишината в стаята беше ужасна. Дана можеше да види гнева на Пол.
- Не знаеш какво е да гледаш как някой, когото обичаш, умира и каква болка идва с това. Правя се на смела и казвам на хората, че времето лекува всичко. Това са глупости, Пол. В мен има тази зееща дупка и аз съществувам всеки ден само с надеждата, че ще усетя нещо освен загубата и самотата, които се превърнаха в моя живот. За първи път исках някой да ме докосне. Спах, без да сънувам Томи или да се събудя за да осъзная, че е мъртъв. Все едно да преживяваш отново и отново тази загуба, да отваряш раната си и да я караш да кърви отново. Тази сутрин отворих очи и видях как Моурн ме държи в прегръдката си. Не бях сама. Досега дори не мислех за Томи. Знаеш ли колко прекрасно беше това? Колко велико?