Сълзи напълниха очите на Пол. - Дана, съжалявам. Защо не ми каза какво ти е?
- Знаех, че ще те разстроя, а не можеш да направиш нищо, за да поправиш проблемите ми. Осъзнавам, че мога да разбия сърцето си, ако нещата не се получат с Моурн, но предпочитам да опитам това, отколкото да се прибера в живота, който оставих след себе си. Беше гадно, Пол. Мама ме уреждаше с всеки загубеняк, когото можеше да намери и това влоши нещата. Мислиш, че Моурн е луд? Поне той не живее в мазето на майка си или не прави ултразвук на интимните части на майка ни.
- Какво?
Тя хвърли поглед към ужасеното изражение на Даркнес.
- Това е дълга история, но повярвай ми, ти не искаш да знаеш. Тя отново се изправи срещу Пол. - Не очаквам от теб да се зарадваш или нещо такова. Искам да опозная по-добре Моурн и да видя дали можем да бъдем щастливи заедно. Трябва да направя това, по дяволите, искам да направя това. Поемам голям риск, но познай какво? Това ще е като да живея, вместо просто да съществувам. Страхувам се и съм изнервена, че това може да е катастрофа, но също така съм развълнувана да видя накъде води. Почти съм сигурна, че се влюбвам в него.
Беки отиде до Дана и я прегърна.
- Ние те подкрепяме.
Пол все още не изглеждаше развълнуван, но гневът беше излязъл от него.
- Ще го убия, ако те нарани.
- Това би било честно, заяви Даркнес. - Ще уредя Моурн да получи ново жилище и ще се обадя по телефона, за да обясня тази ситуация. Предполагам, че тук всичко е наред?
- Да. Благодаря, Даркнес. Пол му кимна.
Беки пусна Дана и Пол я прегърна след това. Той я притисна до себе си и въздъхна.
- Тревожа се. Това е всичко. Не можа ли да избереш някой друг освен Моурн?
- Не. Тя го хвана. - Много си приличаме.
- Защо дрехите ти са влажни? Искам ли изобщо да знам?
Дана се засмя на въпроса на Пол. - Това беше опитът на Моурн да ме съблазни. Ти попита.
Той изпъшка, освободи прегръдката си и отстъпи назад.
- Тези момчета не са нормални. За момента ще забравя, че съм ти по-голям брат, но съм медицинска сестра. Добре ли си? Нарани ли те по някакъв начин? Ухапа ли те?
Беки ахна.
- Мамка му. Забравих за това. Ухапа ли те? Това означава, че иска да се чифтосва. Те маркират своята територия.
- Моурн не би ме ухапал. Той изобщо не ме нарани.
- Не е за да маркира територията си. Мисля, че е по-скоро е за да опита кръвта на половинката си.
Дана го изгледа мръсно. - Просто казваш това, за да ме изплашиш.
Той скръсти ръце на гърдите си.
- Не. Това е черта на Новите видове и е класифицирана. Те не са напълно хора. Те получават тези пориви. Той може да те ухапе в даден момент. Добрата новина е, че той ще внимава да не разкъса кожата ти със зъбите си. Просто не се дърпай ако това се случи. Не мърдай. Обещай ми.
Тя кимна с надеждата, че той я будалка. Виждала бе зъбите на Моурн. Те бяха големи, както всичко останало нещо върху него.
Пол изведнъж се напрегна.
- Кажи ми, че е използвал презервативи.
Дана поклати глава.
- Кучи син! - извика Пол и затропа из стаята. Той удари с юмрук по стената. - Ще го убия.
- Успокой се, скъпи. Беки пусна Дана, за да се втурне към съпруга си. Хвана ръката му за да я огледа.
Той се дръпна от захвата на жена си и яростно погледна Дана.
- Не му позволявай да те докосва без презерватив.
- Силно се съмнявам, че Моурн ми е прихвърлил сексуална болест. Той е бил само с половинката си. Знам, че нямам нищо. Правих секс само с Томи. Той нямаше полово предавани болести.
- Видовете не носят полово предавани болести. Те са имунизирани. Просто използвайте презервативи отсега нататък, ако решиш да позволиш на този кучи син да те докосне, нали? Изглеждаше побеснял. - Трябва да се махна оттук. Не мога да говоря. Той тръгна към входната врата, дръпна я и я затръшна зад себе си.
Дана се намръщи.
- Той не се справи добре.
Беки се върна, за да застане пред нея.
- Той обича да се разхожда, когато е наистина разстроен, но обикновено първо ме целува. Беки погледна тъжно вратата и след това отново Дана. - Той просто иска да те защити.
Дана въздъхна. - Знаех, че няма да бъде развълнуван да разбере за Моурн, но не очаквах да откачи.