Док Харис не изглеждаше щастлив. - Моурн е неприятен дори в най-добрите си дни. Той е опасен.
- Готова съм да рискувам. Дана дори не трябваше да се замисли за това.
- По дяволите. Мразя, когато получиш този решителен поглед, сестричке. Няма да се откажеш от това, нали?
Дана поклати глава. - Казахте, че той е правил това и преди. Какво повече може да навреди, нека поне да говоря с него?
Пол мрачно погледна док Харис. - Тя е ужасно упорита. Сега ще трябва да я влачим на сила оттук. Моурн няма да атакува сестра ми. Пол обаче не звучеше толкова сигурно. - Той е завързан и аз ще бъда тук.
- Нека жената говори с Моурн. Миднайт взе ръката на лекаря.
- Не успяхме да му помогнем много. Тя е жена и иска да прекарва време с него. И двамата споделят загубата на своите партньори. Каква вреда би могло да причини? Съгласен съм с Пол. Той не би искал да се бие с нея.
- Мисля, че първо трябва да искаме разрешение от НСО. Док Харис се опита да вдигне телефона на нощното шкафче, но Миднайт го дръпна обратно.
- Аз съм вид и казвам, че е добре. Не е нужно да провеждаме среща за това. Хайде да обядваме по начина, по който планирахме. Тя го хвана за ръката и го дръпна към вратата.
- Знам какво правиш, Миднайт. Това е лоша идея. Док Харис завлачи краката си, но жената просто го дръпна по-силно, принуждавайки го да я последва.
Докато излизаха от стаята, Миднайт се засмя и каза.
- Тя е сладка.
- По дяволите - измърмори Пол, след като двойката беше извън обсега на слуха им.
- Какво? Дана го погледна въпросително.
- Тя се надява, че ти и Моурн ще си допаднете. Позволи ми да се обадя на един от видовете за да те върне в къщата ми. Ще остана, докато не се върнат в Медицинския, така че някой да е тук с Моурн, когато се събуди.
Дана зае място върху единствения стол. - Върви да си свършиш каквато работа имаш там. Аз ще съм добре тук.
- Чу ли ме? Миднайт смята, че си достатъчно сладка, за да може Моурн да се заинтересува от теб като жена.
- Чух. Той е загубил жена си. Повярвай ми, когато казвам, че това няма да се случи. Очевидно я е обичал много. Последното нещо, което той ще иска, е да излиза с някого. Повярвай на някого който знае това много добре.
Пол погледна пациента в безсъзнание, а след това отново към нея. - Новите видове не излизат на срещи. Не бих имал нищо против да се свържеш с такъв, тъй като ще живееш тук, но не и този, сестричке. Той е напълно объркан.
- Не затова искам да говоря с него. Аз също не търся някой. Може да му помогнa по някакъв начин. Това е всичко.
Пол се облегна на шкафа. - Затова ли си все още сама? Не се ли чувстваш самотна?
- Ходя на срещи, които мама ми урежда.
- И двамата знаем, че това не се брои. Правиш го само за да я разкараш от задника си, за да не те дразни.
- Вярно е. Казвам й, че съм опитала, но не съм изпитала тръпка. Тя не може да ме вини за това.
- Но не се ли чувстваш самотна? - Той натоя на въпроса си.
Тя реши да бъде честна. - През цялото време, но тогава си мисля за Томи и за това, което имахме. Израснахме заедно. Кой ще ме обича така, както той? Чувам всички ужасни истории свързани със запознанствата от моите приятели. Не благодаря. Мъжете обичат да играят игри, мамят. Тези, които съм срещалa, просто няма да се свържат с мен.
- Има добри мъже там. Аз съм доказателство за това. Той се ухили. - Не трябваше да излизам на срещи с Беки от седми клас, за да стана добър съпруг. Срещнахме се много по-късно и аз съм почти десет години по-възрастен от нея. Боготворя земята, по която върви.
- Знам. Един ден ще бъда готовa, но още не съм.
- Казала ли си това на майка ни?
- Тя смята, че си пропилявам живота, като съм самотна и знаеш, че иска внуци. Отказала се е от теб и Беки да и дадете едно такова.
Той се засмя. - Звучиш като мама. Тя беше толкова разочарована, когато се присъединих към армията, вместо да работя за татко. Опитваше се да ме сватоса с дъщерите на всички които познаваше веднага след като завърших гимназия. Това беше част от причината, поради която исках да се изнеса. Винаги е искала трето дете и мисля, че смяташе, че едно внуче ще бъде също толкова добро.
Дана сви рамене.
- Тя е напориста. Никой не може да отрече това. Влоши се от както почина татко и тя живее сама. Помоли ме да се преместя при нея или да й позволя да се премести при мен. Дана потръпна. - Бих я удушила. Част от това е по моя вина. Наистина бях много объркана след смъртта на Томи, така че не се защитавах от нея толкова, колкото би трябвало, когато тя пое контрол върху част от живота ми. Просто нямах сили или воля. Тя е много по-зле, отколкото беше, когато бяхме деца.