- Знам. Нямах търпение да се изнеса. Тя ни обича. Това не може да се отрече, но се опитва да ни контролира за всичко. Това ме побърква.
- Поне си се измъкнал от нея. Завиждах ти, докато пътуваше по света. Получаваше припадък всеки път, когато отивах на почивка. Трябваше да я чуеш, когато й казах, че планирам да те посетя. Независимо, че е само за един уйкенд, но тя започна с вината за това какво може да й се случи, ако я оставя сама за няколко дни. Дана изсумтя. - Сякаш е някое нежно цвете.
- Не беше толкова страхотно да стана воиник. Ето защо се уволних и сега работя тук. Да не говорим, че след като срещнах Беки, не исках тя да се тревожи за това, че ще бъда изпратен на мисия или да се налага да я напуска с месеци. По дяволите сигурен бях, че не исках да живея близо до мама. Тя щеше да ни подлуди.
Дана се вгледа в него. - Някога съжалявал ли си, че не си станал лекар?
- Не. Харесва ми да съм медицинска сестра. По-малко стрес.
Тя кимна. - Разбирам това.
- Има ли някой тук? Мъжкият глас долетя някъде по коридора.
Пол се отблъсна от шкафа. - Стой на мястото си и викай, ако Моурн се събуди.
- Ще го направя - съгласи се тя.
Пол се втурна от стаята и тя насочи вниманието си към все още неподвижния пациент на леглото. Мина време, докато тя наблюдаваше как гърдите му се издигат и спускат. Погледът й премина над него, като отбеляза, че ръцете му са сменили положението си и ограничителите са притиснати по-здраво. Тя се по-изправи малко.
- Аз съм Дана, сестрата на Пол. Ние сме сами, така, че може да спреш да се преструваш, че все още си в безсъзнание.
Очите му се отвориха и той обърна глава на възглавницата. Тя беше изумена от цвета им - синьо обграждаше черните му зеници, но външната част на ирисите му бяха червеникаво-жълти, напомнящи й за есенните листа в ярък, ясен ден. Те бяха поразителни и сюрреалистични, но тя беше сигурна, че това не са контактни лещи.
Дана се изправи, но се държеше на няколко метра назад.
- Здравей.
- Освободи ме. Той имаше дълбок, груб глас.
- Знаеш, че не мога да го направя. Твоят лекар те е поставил под тези ограничители по някаква причина. Чух, че си започнал бой с някого.
Той погледна настрани и дръпна грубо ремъците. Те се задържаха, но тя чу тихи звуци от разкъсване на велкрото. Ръката с разкъсания ръкав на ризата му разкриваше мощни мускули. Той беше наистина в много добра форма, напомняйки й за някои от културистите, които посещаваха местната фитнес зала. Тя реши да го разсее, тъй като той изглеждаше достатъчно силен, за да се освободи, ако продължи.
- Ти си Моурн, нали? Това ли е твоето име?
Той изръмжа. Беше обезпокоителен звук. След това се опита да премести краката си, като ги изви на леглото. Една от страничните релси на леглото изстена.
Тя пристъпи напред и хвана метала, за да го дръпне в обратна посока, в случай че се счупи. - Спри.
Той я погледна яростно и пълните му устни се разтвориха, за да разкрият остри кучешки зъби. - Не приемам заповеди от теб, човеко.
Ако погледът можеше да убие ... Тя все пак отблъсна тази мисъл. - Не. Ти просто предпочиташ битки с други Нови видове. Казвам се Дана. Можеш да го използваш. Аз съм сестра на Пол, ако не си ме чул първия път.
- Пусни ме и няма да те нараня.
Тя не се страхуваше.
- Изглеждаш ужасяващо, прикован на леглото, покрит с натъртвания и пресни превръзки. Насила се усмихна. - Ще бъдеш разочарован, ако мислиш, че мога да ти нанеса още повече щети. Ще ме удариш, аз ще падна и ще остана там. Какъв би бил смисълът?
Изненада разшири очите му и той застина.
- Помага ли ти, когато си набит от някой друг? Такова е впечатлението което получих.
Той не каза нищо, просто я наблюдаваше.
- Това е валиден въпрос, но никога не съм опитвала това. Не обичам болката. Имам я достатъчно отвътре, така че няма нужда да имам физически наранявания.
- Ти "свивач на глави" ли си? Той изви устни с отвращение.
- Не. Имаме нещо общо обаче. И двамата сме преживели загубата на някой, когото дълбоко сме обичали.
Той извърна глава, загледан във вратата.
- Не искам да говоря с теб. Излез.
Тя се премести в полезрението му, за да надникне в онези негови удивителни очи.
- Колко време мина, откакто загуби половинката си? Тя си спомни използвания термин от Новите видове.