- Много пъти ме помоли да прекратя страданието й, но не можах да го направя, избухна той. - Надявах се да се оправи. Проектирани сме да бъдем по-силни от хората и да се лекуваме бързо. Тя не беше слаба, но те я нараниха твърде много, за да се възстанови.
- Съжалявам, Моурн. Понякога тялото може да понесе само толкова много. Всички сме смъртни. Не си искал да се откажеш от надеждата. Това е част от факта, че обичаш някого. Просто трябва да помниш колко много тя те е обичала и че дори най-силната воля за оцеляване не винаги може да се противопостави на смъртта. Гадно е, няма да лъжа, но болката ще отшуми с времето. Винаги ще бъде там, но няма да е пробождащото усещане, каквото е сега, сякаш някой прокарва нож през сърцето ти и го извива. Така се почувствах веднага след смъртта на Томи.
- На теб ти е студено. Той сграбчи долната част на ризата си, дръпна я над главата си и я подаде. Не носеше нищо под нея. Лунната светлина разкри горната част на тялото му. Той имаше широки гърди и масивни бицепси. Бялата превръзка на ръката му изпъкваше рязко на фона на загара му.
- Облечи това. Ще ти стане върху това, което имаш.
Тя се поколеба. - Ще ти е студено.
- Добре съм. Облечи го.
Тя се поколеба само за секунда, защото не беше толкова издръжлива. Материалът беше по-дебел от халата й и все още топъл от тялото му, когато го нахлузи през главата си и го дръпна надолу. Той беше прав, беше достатъчно голяма, за да премине през пижамата и халата й.
- Благодаря ти. Кажи ми, ако ти стане студено и аз ще ти го върна.
- Усещам този нож, призна той.
- Ще ти стане по-добре. Трябва да освободиш част от гнева и вината си. Държах го, сякаш беше щит срещу света. Имах нужда от него. Хората никога не ме гледаха по същия начин след смъртта на Томи. Мразех съжалението и шепота. Превърнах се от Дана в онази бедна душа, която загуби съпруга си.
Той прие това с кимване. - Другите ме съжаляват.
- Това влошава нещата. Знам. Не те съжалявам. Преживял си смърта й. Това те прави силен. Някои хора просто се отказват. Затварят се в домовете си и никога не ги напускат. Спират да живеят съвсем. Не съм съгласен с начина, по който взаимодействаш с другите хора, ако инициираш юмручни боеве с големите момчета, които са достатъчно зли, за да мислиш, че могат да те наранят. Може би е добра идея да преосмислиш този план и вместо това да започнеш да говориш.
Той сви рамене.
- Боят ми помага за гнева.
- Дойде да ме видиш. Това е стъпка в правилната посока. Както казах по-рано, аз трябва да бъда последният човек с който да се биеш, защото няма да отвърна на удара.
- Това би те убило.
Тя се усмихна, без да се страхува. Расата му беше съставена от силни, едри мъже.
- Вероятно. Опитвал ли си да говориш с други Нови видове, които са загубили своите партньори? Може да помогне.
- Те не го обсъждат. Малцина имаха полвинки. Тези от тях, които са ги загубили, когато все още са били в плен им е твърде болезнено да говорят за миналото.
- Има консултации за скръб. Помогна ми, когато бях готова да се изправя лице в лице със загубата си. Сигурна съм, че НСО може да привлече някого за частни сесии.
- Не искам да говоря със психиатър. Мразя ги.
Тонът разкри гнева му. Опитът му трябва да е бил лош. Тя разбираше.
- Би могъл да отидеш на групови сесии някъде наблизо. Ако се налага, ще има на разположение терапевт, но най-вече това са просто хора, които си говорят, споделят болката си и как се справят с всичко.
- Хора, изгърмя той. - Не.
- Аз не съм свински котлет, нежно му напомни тя. - Ти говориш с мен. Тези групи за подкрепа са за всички хора, които са загубили близки. Тяхната раса няма значение. Вътре сме всички еднакви. Ние изпитваме болка.
- Вие сте сестрата на Пол. Той е като Вид за нас.
Харесваше й да бъде включена в кръга им. Освен това я трогна, че брат й е смятан за семейство от хората, с които е решил да живее.
- Бих могла да продължа престоят си, ако искаш да продължиш да говориш с мен. Можеше да загуби работата си, но така или иначе не я обичаше. Това беше просто нещо, което да я извежда от къщата всеки ден, за да не продължи да се скрие от света. Майка й щеше да се побърка, но тя не се интересуваше от това. - Ще се радвам да остана толкова дълго, колкото искаш.
- Можеш ли да го направиш?
- Да. Имам късмет, че имам някой спестявания. Съпругът ми искаше да се погрижи за мен. Не съм зависима от заплата, за да се справя със сметките.