- Мога да видя дали НСО ще ти плати за това, че си тук.
- Не е необходимо. Тя изучава Моурн. Той беше едър, плашещ човек, но имаше добро сърце. - Но ти благодаря. Ще удължа престоя си, ако говориш с мен. Поривът на вятъра я удари и тя потръпна. - Може би следващия път да е на закрито, когато не съм облечена за легло.
- Уморена ли си?
- Не. Не спя толкова добре. Това носи сънища.
- И аз не обичам съня.
- Какво правиш обикновено през нощта?
- Бягам или тренирам. Помага ми да изтоща тялото си до краен предел. Тогава не сънувам.
Това обясняваше колко мускулест беше.
- Защо днес участва в сбиване? Имах впечатлението, че това е нещо, което правиш редовно.
- Надявам се да ме убият.
Тя задъвка долната си устна, опитвайки се да измисли най-доброто, което да каже.
- Ще бъда считан за нестабилен и опасен за другите. Възможно е НСО да ме умъртви.
Това я ужаси. - Сигурна съм, че не биха го направили.
- Няма за какво да живея.
- И аз се чувствах по този начин, но греших. Просто си потопен в мъката си в момента.
- За какво живееш?
Въпросът я изненада и тя се опита да излезе с отговор.
- Предполагам заради моето семейство. Ще бъдат съсипани, ако просто се откажа. Не можех да ги нараня по този начин.
- Нямам семейство.
- Имаш другите Нови видове.
- Не съм близък до нито един от тях. Имах само половинката си.
- Ами твоите приятели?
- Нямам. Прекарах свободното си време в грижи за половинката си.
Той разбиваше сърцето й. Тя взе решение.
- Е, сега имаш приятел. Ти си важен за мен. Не се предавай Моурн. Нека ти помогна. Знам, че вероятно се чувстваш така, сякаш няма нищо, което да подобри нещата, но рискувай. Просто опитай. Не можеш да позволиш нещата да останат такива, каквито са.
- Ти не ме познаваш.
- Бих искала. Тя се наведе по-близо. - Кой е любимият ти цвят?
Той замълча за момент. - Обичам червеното. Толкова е ярко.
- Така е. Коя е любимата ти храна?
- Това важно ли е?
- Ние се опознаваме. Обичам жълтия цвят. Виждал ли си някога слънчоглед? Обичам ги. Знам, че не са толкова красиви като розите или лалетата, но ми напомнят за летните дни. Те са весели. Освен това обичам да ям слънчогледови семки. Те са красиви и източник на храна.
Той се изправи в пълния си ръст.
- Трябва да те върна обратно.
Дана беше сбъркала някаде. Може би говоренето за любими неща с Нов вид не беше най-добрата й идея. Тя се плъзна от клона и стана на крака. Моурн пристъпи напред и се наведе, като я грабна в обятията си. Той я вдигна лесно, сякаш тя не тежеше много. Дана обви ръката си около врата му,а другата постави върху голото му рамо.
- Мога да ходя.
- Ти си боса и не искам да стъпиш на нещо остро.
- Благодаря ти. Тя се поколеба, преди да се отпусне в ръцете му и да опре буза в гърдите му. Беше наистина топъл и миришеше на нещо мъжествено, може би на ароматно измито тялото. - Надявам се, че не съм много тежка.
- Не си. Той спря до стената, която отбелязваше задния двор на Пол. - Не трябва да пушиш. Това е лошо за теб.
Тя обърна глава и лицата им бяха достатъчно близо, за да може да различи поразителните му очи.
- Както и боят. Освен това е пара - не е като истинските. Вече не гледам да се наранявам.
Устните му потрепнаха, но той не се усмихна. - Искаш да живееш.
- Както би трябвало и ти.
Той се наведе напред, за да я прехвърли през стената и внимателно я постави на краката й. Липсваше й топлината на тялото му, когато се разделиха. - Ризата ти ... Тя започна да я маха, възнамерявайки да му я върне обратно.
- Запази я. Ще се върна утре вечер. Очаквай ме. Ще говорим повече.
- Бих искалa това.
- Не казвай на никого.
Това изявление я изненада.
- Защо?
- Те ще се опитат да те откажат от това или да ми попречат да се приближа до теб. Знаят, че съм нестабилен. Той пристъпи в сенките и завъртя глава, сякаш търсеше нещо. - Ще дойда, когато светлините угаснат.
Тя го гледаше как изчезва в нощта. Обърна се, приближи се до масата и се наведе, за да вземе кутията и да смени тръбата. Отвори леко плъзгащата се врата. Тишината я увери, че Пол и Беки не са забелязали нейното отсъствие. Тя пристъпи и заключи вратата след себе си.
Дана влезе в стаята и прокара пръсти по памучната риза на Моурн, след като я свали. Отиде до гардероба където я скри сред собствените си дрехи. Той искаше да запази срещата им в тайна и тя щеше да уважи това. Брат й щеше да бъде изключително разстроен ако знаеше, че тя с желание е позволила на непознат да я отведе. Усмивка изви устните й. Беше доста смело начинание от нейна страна и беше по-добре от седенето във вътрешния двор, чувствайки се депресирана. Моурн се нуждаеше от приятел и тя се чувстваше добре, че е полезна.