Очите на Грейс изскочиха от орбитите си и тя започна да се задушава, после отвори уста и вдиша, но след това я затвори отново.
Възможно най-бавно и нежно се наведох, взех пълната до горе поилка и зачаках подходящия момент.
Той дойде по-рано отколкото очаквах. Грейс отвори уста и докато си поемаше въздух, аз изсипах съдържанието на поилката в устата й и я затворих, като натиснах с длан под брадичката й. Празната поилка се удари с трясък в пода.
Но виждах, че Грейс се бори с мен. Някаква част от нея беше толкова непоклатимо решена да умре, че тя държеше сместа в устата си и отказваше да я глътне.
С кутрето на дясната си ръка започнах да я мушкам в гърлото като чайка, която кълве в пясъка.
Сигурно изглеждахме като древногръцки борци. Грейс, притиснала глава в сгъвката на ръката ми, а аз — надвесена над нея, разтреперана от физическите усилия да й попреча да изплюе гнусната смес.
И точно преди тялото й да се отпусне безжизнено я чух как преглъща. Вече не се съпротивляваше. Внимателно отворих устата й. Като изключим слабото и гнусно сияние на чужда материя, тя беше празна.
Изтичах до прозореца, наведох се до където успях под слънчевите лъчи.
Сърцето ми се сви. Дворът беше още пуст.
И тогава изведнъж чух шум от двигател на пътя и миг по-късно сивият трактор се появи със Сали, която подскачаше зад волана, и Дитер — провесил дългите си крака от ремаркето.
— Сали! Дитер! — извиках аз.
В първия момент те не можаха да разберат откъде идва гласът ми. Започнаха да оглеждат двора озадачени.
— Тук горе съм в гълъбарника!
Бръкнах в джоба си, извадих върбовата свирка на Алф и я надух като побъркан полицай.
Най-накрая ме забелязаха. Сали ми помаха.
— Грейс! — изкрещях аз. — Пила е отрова! Обадете се на доктор Дарби и му кажете да дойде веднага!
Дитер вече тичаше към къщата, както някога сигурно бе тичал към самолета си.
— Кажете му да вземе амил нитрит и натриев тиосулфат! — извиках аз въпреки една-две неволно отронили се сълзи. — Ще му трябват!
Двайсет и осем
— Курешки от гълъби? — повтори сигурно за трети път инспектор Хюит. — Искаш да ми кажеш, че си забъркала противоотрова от курешки от гълъби?
Седяхме в кабинета на викария и се измервахме взаимно с поглед.
— Да — отвърнах аз. — Нямах друг избор. Когато се остави на слънце, торът от гълъби е изключително богат на натриев нитрат, поради което се наложи да го остържа от перваза, вместо да използвам по-стария, натрупан в нишата. Натриевият нитрат се използва като противоотрова при натравяне с цианид. С помощта на белтъците на яйцата направих суспензия. Надявам се, че тя е добре.
— Тя е добре — отвърна инспекторът, — само че се чудим дали да те обвиним в практикуване на медицина без разрешително.
Огледах внимателно лицето му, за да разбера дали само не ме дразни, но той изглеждаше напълно сериозен.
— Но доктор Дарби призна, че и той нямало да се справи по-добре.
— Което не е кой знае какво — рече инспекторът и извърна поглед към прозореца.
Видях, че съм го изтощила.
Инспектор Хюит ме придружи до Бъкшоу и ме накара да му обясня присъствието си в Кълвърхаус.
Мисля си, че се отървах с набързо изфабрикуваната история, че съм дошла да взема яйца за госпожа Малит, която искала да направи торта. Поне засега.
Инспекторът ме увери, че Грейс Ингълби е жива; откарали са я в болницата в Хинли.
Не каза, че моята противоотрова й е спасила живота. Сигурно това само времето щеше да покаже.
Викарият, който бе предоставил бюрото и стола си на инспектор Хюит, седеше като черен щъркел в ъгъла и триеше очилата си с ленена кърпичка.
Докато сержант Улмър стоеше на един от прозорците и се правеше, че лъска обектива на безценния си фотоапарат, сержант Грейвс вдигна очи от бележките си, само колкото да ми хвърли лъчезарна усмивка. Ще ми се да си мисля, че едва забележимото му поклащане на главата, с което бе придружена, беше знак за възхищение.
И макар те да не го знаят, ми се ще да си мисля и че един ден сержант Грейвс ще се ожени за проклетата ми сестра Офелия и ще я отведе в обвита от лози къщурка, достатъчно далеч от Бъкшоу, но и достатъчно близо, че да се отбивам у тях от време на време и да си бъбрим с него сладко за убийства.
Сега обаче трябваше да включа в сметките си и Дитер. Животът ставаше много сложен.