— Стореното от теб, Флавия, не заслужава похвали — каза татко, когато му съобщих за тази несправедливост. — Съсипала си новия ми бръснач.
Трябваше да призная обаче, че Синтия много я биваше да организира разни неща, ала пък в това са били добри и надзирателите с камшици, наблюдавали строежа на пирамидите. Ако обаче имаше човек, способен да разнесе листовки от единия до другия край на Бишъпс Лейси за три дни, то това беше Синтия Ричардсън.
— Чакайте малко! — възкликна викарият. — Хрумна ми великолепна идея! Кажете какво мислите. Защо да не изнесете две представления вместо едно? Не съм специалист по куклен театър, знам, че си има някои ограничения и така нататък, но защо не изнесете едно представление в събота следобед за децата и второ в събота вечерта, когато повечето възрастни ще са свободни и ще могат да дойдат?
Рупърт не отговори веднага, а потри брадичка замислено. Дори и аз разбрах веднага, че две представления означават два пъти повече приходи.
— Ами… — отвърна той най-накрая. — Бихме могли, само че ще трябва да изнесем една и съща пиеса…
— Чудесно! — прекъсна го викарият. — В такъв случай каква ще е програмата?
— Ще започнем с кратка музикална увертюра — отвърна Рупърт. — Нов номер, върху който работя. Още никой не го е гледал и така ще имаме възможност да го пробваме. После ще изиграем „Джак и бобеното стъбло“. И малки, и големи пълнят залите за тази пиеса. Класическа е и е много популярна.
— Прекрасно! — каза викарият. Той извади сгънат лист хартия и къс молив от вътрешния си джоб и си записа нещо. — Какво ще кажете за това? — попита той тържествено и с доволно изражение прочете написаното: Направо от Лондон!
— Надявам се, че ще ми простите малкото преувеличение и удивителния знак — прошепна той на Ния.
Кукленият театър на Порсън
(С ръководител прочутия Рупърт Порсън от телевизия Би Би Си)
Програма
I. Музикална интерлюдия
II. „Джак и бобеното стъбло“
(Първата част ще бъде представена за пръв път пред публика; за пиесата критиката твърди, че се харесва и на малки, и на големи.)
Събота, 22 юли, Енорийската зала на църквата „Свети Танкред“
Бишъпс Лейси
Представления в 14,00 и 19,00 часа, точно!
— … иначе ще се влачат часове наред — добави викарият. — Ще накарам Синтия да направи скица на малка фигурка, закачена на конци, която да сложим върху листовката. Тя е изключително талантлива художничка — не че има много възможности да се изразява творчески — о, Боже, пак бръщолевя. Най-добре да се заема с обажданията по телефона.
И при тези думи той излезе.
— Странна птица — отбеляза Рупърт.
— Добър човек е — казах. — Животът му е много тъжен.
— Ах, разбирам какво имаш предвид. Погребенията и всичко останало — отвърна Рупърт.
— Да. Погребенията и всичко останало — повторих, но всъщност си мислех повече за Синтия.
— Къде е мрежата? — попита Рупърт внезапно.
За миг не разбрах какво иска. Явно съм изглеждала особено невежа.
— Мрежата — рече ми пак. — Токът. Електрическото табло. Но едва ли знаеш къде точно се намира.
По една случайност знаех. Само преди няколко седмици бях принудена да стоя зад кулисите с госпожа Уити, за да й помогна да дръпне огромните лостове на античното електрическо табло, докато начинаещите й ученички по балет се препъваха по сцената за рецитала си „Златните ябълки на Слънцето“, в който Помона (Дирдри Скидмор, облечена с мрежа против комари) увещаваше не особено въодушевения Хиас (изчервения Джералд Планкет с импровизиран клин, скроен от стари зимни наполеонки), като му подаваше един след друг безброй плодове от папиемаше.
— Отдясно на сцената — казах аз. — Зад черната странична завеса.
Рупърт примигна веднъж — два пъти, изгледа ме остро и закуцука обратно нагоре по тесните стъпала към сцената. За кратко чувах мърморенето му, прекъсвано от металното тракане при отварянето и затварянето на таблото и включването и изключването на копчета.
— Не му обръщай внимание — прошепна Ния. — Винаги е нервен от мига, в който договори представлението, до падането на завесата накрая. След това е наистина приятен.
Докато Рупърт чоплеше по електрическото табло, тя започна да развързва няколко снопа гладки дървени летви, завързани стегнато с кожени ремъци.